Интервю

Емил Костадинов:

ГЕРБ и ДПС направиха "Коалиция на скелетите"

Инициативата за отмяна давността на престъпления по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и заради Възродителния процес, не е солова акция, а препозициониране с цел участие в бъдещо управление на страната, казва депутатът от Коалиция за България

Ина Михайлова

ЕМИЛ КОСТАДИНОВ е роден на 9 август 1956 г. в Благоевград. Завършил е ВИАС, специалност "Промишлено и гражданско строителство". Бил е зам.-кмет на Благоевград, депутат в 36-то и 37-то НС. Член е на НС на БСП, секретар на Изпълнителното бюро, депутат от КБ в 42-то НС от 1 МИР-Благоевград. Владее английски, френски и руски език.

"Подобни реваншистки, мракобеснически сценарии се повтарят циклично в нашата история и най-често БСП плаща сметката"

- Г-н Костадинов, преди второто четене на промените в Наказателния кодекс ГЕРБ и ДПС внесоха неочаквано нов текст - да няма давност "за престъпления по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 1944 г., вкл. свързани с т.нар. Възродителен процес". Какви са причините отново да се вадят "скелети от гардероба"?
- Очевидно законодателната процедура в случая бе използвана за откровено политически цели. Внесеният и приет на първо четене ЗИД на НК е основно хармонизационен закон. В него бяха предвидени текстове, свързани с детската порнография, дефиниране на определени понятия като "порнографски материал", "порнографско представление" и т.н., ползването на информационни и съобщителни технологии за установяване на връзка с непълнолетни лица с оглед извършване на блудствени действия и т.н. Тези промени бяха подкрепени на първо четене. Законопроектът няма нищо общо със сервираното ни от депутати от ГЕРБ, с активната подкрепа на групата на ДПС, допълнение, с което не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнените но наказанието по отношение на престъпления от определени текстове на НК, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9.09.1944 г. и до 31.12.1989 г.
Всеки може да прецени обвързаността на депозираните и подкрепени хармонизационни текстове и текста, който внесоха впоследствие Красимир Велчев, Джема Грозданова и група депутати от ГЕРБ. Вън от съмнение тази инициатива не е солова акция.
Причините за трескавата законодателна активност също са очевидни. Тече препозициониране в ДПС с оглед очаквана следваща конфигурация в управлението, прави се опит за извиване на ръце на БСП в сложен за нея момент. Налице е нова, тематична "Коалиция на скелетите" между ГЕРБ и ДПС. Изпълнителите не си дават сметка, или може би не се и интересуват, колко взривоопасно може да бъде заиграването с болезнена за обществото ни тема, колко нови разделителни линии ще установят, колко съдби ще наранят. Тук и ние в БСП плащаме данък, че не поставихме отношенията и взаимодействието си с ДПС в периода на съвместната ни подкрепа за правителството на принципна основа, което щеше да даде друг хоризонт на взаимодействието ни.
- Не откривате ли в "аргументацията" на вносителите онова, иска ми се да кажа останало в миналото, антикомунистическо говорене? Не се ли търси позната база за предизборно обединение - омраза към другия, комуниста?
- Признавам, въобразявах си, че това противопоставяне и говорене са забравени. Че четвърт век е немалка историческа дистанция, която е излекувала раните и е отмила конюнктурната политическа пяна. Хората - и християни, и мюсюлмани, целият български народ, са истинският творец на добрия етнически модел, на взаимното уважение и толерантност. Етническият модел е дело на българския народ, а не на някои политици, претендиращи едва ли не за неговото авторство. Задача на политиците е да утвърждават вековната традиция на взаимно уважение и толерантност и ако могат, да надграждат европейски измерения. Страхувам се, че не успяваме да сторим това. За жалост подобни реваншистки, мракобеснически сценарии се повтарят циклично в нашата история и най-често БСП плаща сметката.
- Съществуват ли все пак правни аргументи в подкрепа на предложението? Бихте ли изяснили какви са вашите юридически мотиви, за да не подкрепите текста?
- Вносителите на последно място са се съобразявали с някакви правни аргументи. Очевидно е, че мотивите за предложението, предвиждащо да не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления по определени текстове от НК, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г. до 31.12.1989 г., далеч не са юридически. Те са поредно доказателство, че политическите сили у нас не са способни да затворят определени страници от историята, а рециклират остро чувствителни теми с оглед непосредствен политически интерес.
Днес този "хор" е на ГЕРБ и ДПС. Дори не се притеснявам от преки правни последици, притеснявам се, защото по конюнктурни причини, свързани с краткотрайни политически цели, политиците (ГЕРБ и ДПС) вадят на масата черепи и се опитват да инфектират заздравели рани, да противопоставят обществото.
И все пак за правните аргументи. Чл. 5, ал. 3 от Конституцията гласи: "Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му." В чл. 31, ал. 7 на основния ни закон е записано: "Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството." Когато тяхната обществена опасност надхвърля националния правов ред!
В НК, влязъл в сила на 2.04.1968 г., е създадена Глава 14 "Престъпления срещу мира и човечеството", включваща от 12.12.1975 г. и описания вид и размер на наказания за престъпления, за които се отнася Конвенцията за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, и в чл. 79, ал. 2 от НК е предвидено за престъпления в тази глава да няма давност. Такива престъпления могат да се наказват и днес, като според влязлата в сила на 2.10.1992 г. в България Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (чл. 7), налаганото наказание не може да бъде по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено. В Конвенцията за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството на ООН, в сила в България от 11.11.1970 г., под "престъпления срещу човечеството" се имат предвид стриктно престъпленията преди и по време на Втората световна война, определени от Статута на Нюрнбергския военен трибунал от 8.08.1945 г. и потвърдени в Резолюция 3/1 от 13.02.1946 г. и 95/1 от 11.12.1946 г. на Общото събрание на ООН.
Престъпленията, малко и донякъде подобни, извършени след това, включително и престъпленията в лагерите и тези по време на Възродителния процес и "голямата екскурзия" в България, в юридически и конвенционен смисъл не влизат във въпросната група "престъпления срещу човечеството".
Ако днес в България се приемат тълкувания и закон за нетекла давност за "престъпления" на комунистическия режим до падането му през 1989 г., това ще отмени започване на изтичане на давност до 1989 г., но не започване и изтичане на давност от 1989 г. до днес, поради обстоятелството, че след 1989 г. престъпленията вече можеха да бъдат наказвани. Това означава, че ако такива тълкувания и закон бъдат приети днес, давността не ще е изтекла единствено за престъпления, за които давността е най-високата възможна днес (35 г.), единствено за убийство на две и повече лица, ако такива престъпления има извършени и извършителите им са все още живи.
Скандално, безотговорно и грубо погрешно е говоренето от представителите на десницата у нас и за геноцид. Преценете сами: В чл. 416 от НК е записано: "Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група", постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение, предприема действия, насочени към възпрепятстване раждаемостта сред такава група и т.н. Абсурдността на подобни твърдения е очевидна. Не е без значение и съзнателното злепоставяне на нашата страна пред международната общност. Подобни говорители не могат да платят тази цена. Тя ще бъде заплащана от България.
- Основателни ли са упреците от някои политически сили и персони, че БСП все още не е затворила страницата на омразата, че не се е извинила за грешките в миналото по отношение на Възродителния процес?
- Не са основателни! Особеното отношение на някои политици към книгите и към четенето не ги оправдава за тяхното невежество.
С решение на пленума на ЦК на БКП от 29.12.1989 г. е "отхвърлена като принципно неправилна и осъдена като груба политическа грешка провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков кампания за насилствено създаване на "етнически монолитна българска нация" и свързаните с нея извращения на конституционни права на български граждани. С решение на Държавния съвет и на Министерския съвет на НРБ са осъдени всички тези действия. С Декларация на ВС на БСП и Политически меморандум през март 1991 г. също е осъдено провеждането на т.нар. Възродителен процес сред българските граждани с турско етническо самосъзнание, като част от дълбоките извращения в политическата система у нас. Именно в тази своя декларация ВС на БСП призовава да не бъдат писани нови страници на насилието, защото те ще бъдат четени от следващите поколения и ще пораждат нова омраза и ново насилие. И всички заедно да сложим (през 1991 г.), колкото и трудно да е това, край на отмъщението и насилието. Защото това е верният урок от миналото и верният път към бъдещето. Четвърт век оттогава...
- Каква е вашата лична оценка за този период от нашата история? Докога ще търсим виновни?
- Единствено политици злоупотребяват с тези теми. Търсенето на виновни със задна дата допълнително ни противопоставя, отнема съзидателна енергия и ни уязвява и отслабва. Имаме над 13-вековна история и в нея могат да се откриват нови и нови основания за противопоставяне. От което никой няма нужда.
Още през март 1991 г. ВС на БСП даде политически отговор на въпроса за кризата на обществото и за политическата отговорност на нашата партия като управляваща, както и за главните виновници за допуснатите грешки и извращения. Както преди четвърт век, така и сега, противниците на социалистическата идея си поставят за цел не да решат въпроса за политическата отговорност на БСП, а за политическото й ликвидиране.
Що се отнася за периода 1944-1990 г., историята и практиката са двете висши инстанции, които ще разкрият и проверят цялата истина за политическата отговорност на партията и конкретната вина на нейни ръководители за кризата в обществото. Като цяло бих определил този период като период на съзидание и изграждане. Нещо повече - извън извращенията от края на този период, смятам, че той бе своеобразен "Възрожденски процес" и по отношение на представителите на другите етнически и религиозни общности в страната.
Още преди четвърт век БСП осъди модела, при който насилствено бе ликвидиран политическият плурализъм в управлението на държавата, срастването на партията и държавата и установяването на авторитарно управление, грубото погазване на основни права на човека, преследването и репресирането заради различни от официалните убеждения грешки по националния въпрос и т.н. Още преди четвърт век сме заявили, че трагичната история на политическите насилия трябва да бъде приключена веднъж завинаги. Че насилието не води към свобода, демокрация и солидарност, а поражда нови насилия. Не отмъщението, а националното помирение е единственият възможен път за изграждане и утвърждаване на демократично и правово общество.
Псевдодемократите, които и днес призовават за реванш и за разплата, очевидно искат да пишат нови страници в печалната за народа ни книга за политическото насилие.