В момента, когато пиша тези редове, кървавата баня в източните райони на Украйна – рускоезичният Донбас, продължава. Киевската хунта провежда война на геноцид срещу мирното население.

Новият президент на Украйна Порошенко изпрати на Москва някакъв "мирен план" във вид на ултиматум. Защо на Москва, не е ясно.

Но ясно е, че украинската криза е съставна част от процеса, който може да се определи като край на англоамериканската хегемония над света. Ясно е също така, че оттук нататък, каквото и да се случи, никой няма да може да предотврати връщането на Донбас в Русия.

Ясно е, че "операция Украйна" е част от плана за обкръжаване на Русия и Китай от атлантическата "геополитическа" анаконда.

Арогантността и глупостта на самопровъзгласилия се световен "елит", чиято матрица е контролирана от Лондон, стават все по-очевидни. Стратегията към изграждането на еднополюсен свят, под командването на световния жандарм – САЩ, претърпя крах не толкова заради позицията на Русия, колкото заради невероятния възход на Китай, който в момента изгражда с Русия силен съюз.

В Украйна кървавата баня ще продължи в явна или скрита форма с много жертви, предимно сред мирното население на Донбас. Спокойните градове Славянск и Крематорск са превърнати в руини, като градовете в Сирия.

Какъв ще е изходът от конфликта и по какъв начин?

Според законите на логиката всяка война завършва с мир. Но войната има и друга логика. Според нея една война прераства в друга, още по-голяма. Засега тази перспектива в Украйна е по-вероятна.

Ситуацията напомня онази, която беше в навечерието на Първата световна война. Основните актьори на световната политика тогава попаднаха в стратегически капан. Да не воюват, след убийстото в Сараево, беше за всяка от европейските държави невъзможно. Така е и днес. Русия вече не може да изостави рускоезичния югоизток на Украйна. САЩ пък не могат да изоставят хунтата в Киев. За тях това ще е политическо самоубийство и капитулация.

От друга страна, капитулация на Русия ще означава падане на Путин и на властовия вертикал, изграждан от него в течение на много години.

В това се състои и капанът – да не се воюва вече не е възможно, да се навлезе в още по-активна фаза на войната – също. За Запада разгромът на хунтата ще катализира разпадането на западноцентричната система. Онези държави, които все още плуват във форватера на американската политика, ще получат сигнал за опълчване срещу глобалистите.

Военният сценарий може да премине в мирен в случай на явна победа на една от страните, разгром на противника или заради невъзможност да наклонят везните на победата в своя полза. Но победата на една от страните няма да означава победа на никоя от страните в конфликта в Украйна. Даже, ако хунтата превземе с щурм Донецк или Луганск, това няма да е край на войната.

Украйна беше и е нужна на Запада като плацдарм за войната срещу Русия. Това означава, че целта не са Донецк или Луганск, а Москва.

Разбира се, войната може да премине и във фаза на позиционно противостоене с последващо укрепване на статуквото. Но на фона на глобалната борба това ще бъде само временно примирие. При някаква нова неустойчивост – локална или глобална, тлеещият конфликт отново ще се подпали от пламъка на войната.

Войната е традиционното средство за изход от кризите на Запада. Кризисното състояние на западната икономика продължава да се задълбочава. В тази ситуация военният сценарий става повече от очевиден.

Така стигаме до въпроса, който се задава от 3-4 месеца – дали Путин ще въведе войски в Украйна. Патриотичната общественост в Русия е убедена, че вариантите за разрешаване на украинския конфликт са два – или Русия /Путин въвеждат войски като смело поемат цялата тежест за възможните последствия, или Русия /Путин "предават Новоросия", "избират позора и извършват политическо самоубийство".

Горните тези се дължат на успеха на блицкръга в Крим. Някои мислят, че в Източна Украйна нещата ще се случат също толкова ясно, като в Крим, и единствената причина да не се случат е предателството на върха и лично на Путин.

На първо място обаче тежестта от възможните последствия при военно вмешателство на Русия в Украйна ще са много тежки. Русия, освен с хунтата в Киев, ще се сблъска челно с Европа, което е и целта на САЩ. Може да се стигне и до военен сблъсък на Русия с НАТО, което ще е още по-голяма радост за САЩ.

Да припомним какво се случи в Крим.

1. Проруските сили ефективно взеха в своите ръце политическата власт.
2. Проруските сили незабавно поискаха от военните и спецслужбите да получат клетва пред новата република или да я напуснат.
3. Мирното население активно оказваше морална и материална помощ на тези действия.
4. Мирното население взе участие в разоръжаването на военните.
5. Някъде на този етап получиха и подкрепа от Русия от така наречените "вежливи хора".
6. След като взеха властта проруските сили проведоха референдум за самоопределение и присъединяване към Русия.

В Донецка и Луганска област обаче събитията се развиха по обратния път. Започнаха от референдум вместо от превземането на реалната власт. До референдума се ограничи и подкрепата на населението, което вместо да печата бюлетини би трябвало да копае окопи, да разоръжава едни и да въоръжава други части и т.н. Но го направиха и получиха пълноценна война, в която хунтата има шансове за победа.

Сега плановете трябва да се променят и Украйна трябва да бъде освобождавана по друг начин.

Пасивността на местното население е въпреки стотиците жертви, бомбардировки на училища, болници, жилищни квартали и т.н. Това все пак е гражданска война в Украйна на всички срещу всички. Всъщност това е и целта на САЩ – хаос на границите на Русия.

Хунтата под диктата на САЩ е убедена, че воюва срещу Русия, но унищожава собствената си икономика и галопира към пълен колапс, който е неизбежен. Заради това откритото вмешателство на Русия не е в неин интерес.

Но има и друга причина, която може да доведе до военна намеса на Русия – ако се появи риск от постоянно разполагане в Украйна на американски или НАТО-вски войски и техни ракети, насочени към Москва.

На този фон оценките, че Путин "предава Новоросия" под диктовката на олигарсите и на петата колона на Запада, стават несъстоятелни. Нещата са с много по-голям мащаб и величина.

Залогът е колосален. Всъщност в момента по-голям залог няма.

Американската администрация разбира, че Путин не иска да въвежда войски на Русия на територията на Украйна, значи, трябва да го принудят.

С този императив се определя и цялата политика на САЩ на европейското пространство. Киевският режим е изпълнителят, Евросъюзът – клакьорите. За реализацията на тази цел на Киев е даден карт-бланш за убийството на мирни жители в източните райони на Украйна. Трябва да бъдат убити колкото се може повече мирни жители на Донецк и Луганск. Колко? Толкова, че да се постигне исканият от САЩ резултат и Путин да даде заповед за влизане в Украйна.

Да се избегне войната е винаги по-добре отколкото да се затъва в нея. В момента обаче шансовете да се избегне превантивна военна операция за спасението на мирните жители на Новоросия са много малки, не по вина на Русия. След изчерпването на всички мирни средства ще последва операция "принуждаване към мир". Ако се стигне до нея, тя ще премине в стадий на стремителна реализация.