23 Септември 2013

Иван Бакалов  

Това частна банка на Иван Искров ли е или национална банка?

БНБ все повече заприличва на мафия. Централната банка отказва да се намесва при кражби в банките и на практика ги прикрива. Такова беззаконие и отказ от намеса на държавата в извършване на престъпления е непознато в новата българска история, дори в най-мрачните й времена.

Това е стандартно поведение на БНБ в последните години, когато нейн управител е Иван Искров (виж за него по-долу). Неговата политика е да не се меси, когато изчезват пари от сметки на клиенти в банките, а БНБ по закон е длъжна да ги контролира. Искров отказва да прави това в подобни случаи и накрая БНБ беше осъдена от Върховния съд.
Фирма осъди БНБ за това, че тя не реагира на кражба в Първа инвестиционна банка, както е длъжна по закон. Историята с кражбата е от 2011 г., но още няма край.
Близо 1 милион лева са източени от сметките на фирма „Кулинар“ АД в Първа инвестиционна банка. Крадците са използвали фалшиви пълномощни, в които банката не се усъмнява и при нарушения на вътрешните си правила дава на измамниците права да източат чрез няколко банкови операции 968 500 лева (виж тук и тук подробности).
На искането на фирмата да й възстановят откраднатите пари, от ПИБ отказват и я карат да доказва, че не е камила. Фирма „Кулинар” доказва, че пълномощните са фалшиви и банката е обслужила измамници и то в нарушение на правилата си.
Ужилената фирма започва ходене по мъките, опитва се да накара БНБ да извърши проверка, а тя отказва, с дежурен за такива случаи отговор, че това е частно-правен спор. Това е своеобразен връх на нахалството. БНБ отказва да извърши законовите си задължения и поощрява извършване на престъпления.
Накрая първо тричленен, после петчленен състав на Върховния съд (през юни тази година) осъжда БНБ да извърши проверка. Тоест да спази закона.
Човек се чуди – БНБ частна банка на Иван Искров ли е или национална институция?

Случаят с фирма „Кулинар” в Първа инвестиционна банка не е единичен.
В e-vestnik през 2011 г. описахме поредица от случки в „Инвест банк” на Петя Славова, където от сметки на фирми са източени над 5 млн. долара. Банката не ги връща на клиентите си, кражбите са документирани, БНБ тогава прави проверка и също ги констатира, но не взима мерки. И отново излиза с обяснение, че това е частно-правен спор.
В случая с банката на Петя Славова парите не са откраднати с фалшиви пълномощни, а от вътрешни хора на банката и са отишли по сметки на фирми пак на хора на банката и за купуване на имоти от „Феста холдинг” на Петя Славова, част от който е и банката (виж тук). Нещо като пладнешки грабеж. БНБ не реагира, не се меси, въпреки правомощията си да я задължи да изпълни закона и дори да вкара квестори в банката. Според закона при установени неправомерни липси от сметки на клиенти банката е длъжна да възстанови сумите.
Нищо такова не става, благодарение на одобрителната политика на Иван Искров кражбите продължават.

В БНБ има още жалби срещу „Инвест банк”, но …нищо. БНБ мълчи и на запитвания от медии за извършени проверки. Отказва да отговори, да коментира по какъвто и да е начин. Въпросът е – на кого служи БНБ? На обществото, на данъкоплатеца, или на крадците?
По този начин БНБ поощрява кражбите във всички банки. Те знаят, че ще останат безнаказани и отказват да възстановяват пари на клиенти в случаи на кражба. В основата е бездействието на националната банка.
За такива нарушения в една банка БНБ може направо да отнема лицензи. Това обаче не става. Това е политика на Иван Искров, която със сигурност си има някаква цена.

Ето и стремителната кариера на този банкер:

Иван Искров завършва „Финанси и кредит” в УНСС през 1992, през 1993 постъпва на работа в БНБ в управление „Банков надзор” – направо на баницата мекото. Работи там в продължение на 5 години. В този период в България никнат банки като гъби, правят безобразия и всичко накрая завършва с верижни масови банкови фалити, които ощетяват в огромни размери държавата и вложителите.
Пред 1997 г., в началото на управлението на кабинета Иван Костов, 30-годишният тогава Иван Искров е назначен направо за зам.-директор на ДСК – банката с най-много вложители в България. През 1999 г. внезапно е освободен от ДСК, като за причините се носят само слухове – Костов се разгневил, че дошъл компромат за връзки с „Мултигруп” и др. Искров веднага става зам.-директор на „Росексим банк”, чийто директор е станалият по-късно жертва на атентат банкер Емил Кюлев. Акционер в „Росексим банк” е руският бизнесмен Майкъл Чорни, собственик на Мобилтел по онова време, когото кабинетът Костов изгони от страната.
През 2001 г. Искров става депутат от НДСВ, а през 2002 г. дори е избран за зам.-председател на НДСВ. За този негов внезапен завой към политиката се носят слухове, че банката на Кюлев е финансирала предизборната кампания на НДСВ и е вкарала свой човек в листите. В парламента Искров става шеф на Комисията по бюджет и финанси и през 2003 г. е избран за управител на БНБ с 6-годишен мандат. През 2009 г. преди изборите е избран отново за 6-годишен мандат от Тройната коалиция. Когато ГЕРБ идва на власт, иска да смени цялото новоизбрано ръководство на БНБ, но след 2-месечни пазарлъци Искров остава на поста, сменени са някои от подуправителите. Така той управлява БНБ втори мандат, считано от октомври 2009 г.
През 2011 г. наблюдаващият престъпността в България немски журналист Юрген Рот описа в блога си случай на удивителна намеса на Искров в продажбата на Българо-американска кредитна банка, която впоследствие беше придобита от Цветелина Бориславова (виж тук).