Връщането на Крим в Русия е много важно събитие. Това всъщност е край на най-позорната ера за Русия, която започна в Малта на 2-3 декември 1989 г. когато Горбачов предаде абсолютно всичко на Буш старши, без даже да искат това от него, в това число унищожи и съюзниците на СССР от Източна Европа.

Последва предателство по целия фронт – на едро и в детайли.

Лъчи на надеждата се появиха по-късно, към средата на администрацията на Путин. Това беше войната на 8 август 2008 г. с Грузия. Но след това Путин и Медведев направиха огромна грешка, като предадоха Либия. Компенсираха до известна степен спрямо Сирия, но тя все пак е далеч от руските земи.

Украйна и Крим обаче са напълно различна история.

Елцинизмът доведе до появата на група хора, които по-късно бяха определени като национални предатели от самия Путин. Това е петата колона във властта, бизнеса, медиите. Те се проявиха и сега, по време на събитията в Крим и Украйна.

Ситуацията в Украйна има много аспекти, като всяка голяма ситуация. Много причини доведоха до сегашния взрив. Не става дума само за сблъсък между Русия и Запада. Действат и други фактори.

На първо място, всичко започна с конфликта вътре в украинската олигархична класа, така наречените украински бизнескланове. Още през 2013 г. се появиха прогнози, че през 2013 г. ще избухнат брутални конфликти между украинските олигарси. И това се случи.

Какво се разбира под кланове в Украйна.

Има четири основни клана.

На първо място е Донецкият клан на Ринат Ахметов, чието богатство се оценява на 16 милиарда долара, и който действа предимно в минодобива и металургията на стомана. Този клан включва Борис Колесников, Клуеви, Юри Иванюшченко.

Вторият клан е кланът на семейство Янукович. Те контролират митниците, фермерството и инфраструктурата. Този клан е сравнително по-беден, но има силни позиции в администрацията. По времето на Янукович Украйна затъна напълно в кризата. Затъването започна още по времето на Кучма, Юшченко и Тимошенко. Янукович довърши започнатото от тях.

Интересно е да се проследи ръстът на украинската класа на милиардерите. През 2010 г. бяха 8 души, през 2011 г. – вече 21. Янукович действаше също в тази посока. Неговите основни спонсори бяха Ахметов и Дмитрий Фирташ. Имаше разделение на труда – Ахметов контролираше правителството, Фирташ – президентската администрация.

Следващият клан е на Фирташ, с РосУкренерго, производството на енергия и на химикали. Те са и основният партньор на глобалния клан на Ротшилд в Украйна. Един от основните съветници на Фирташ е Роберт Шелдън Джонс. Той е от групата на Ротшилд и от английската шпионска централа MI-6.

Следващата корпоративна група е Приват. Тя е най-интересната. Това е групата на циониста Игор Коломойски с лично богатство от около 3 милиарда долара. Негов партньор е Генадий Боголюбов. Коломойски е основният двигател на онова, което се случва в Украйна. Евреин, роден през 1963 г. Активно подпомага хасидистката група на Шабад, която не е секта, а движение. Стар приятел на Борис Березовски. Притежава 200 компании, контролира 40 процента от украинските медии. Притежава и футболните отбори Днипро, Днепропетровск, Арсенал – Киев и Апоел – Тел Авив. Вицепрезидент на футболната федерация на Украйна.

Информациите за връзките на Коломойски с международната организирана престъпност са стотици. Той е спонсор на Юшченко, Тимошенко и Кличко и на нациста Тягнибок. По този начин става спойката между ционизма и нацизма. По-точно евреите плащат на нацистите. Не е странно, че евреинът Коломойски действа заедно с нациста Тягнибок. Основната цел на Тягнибок е да накара руснаците и украинците да воюват помежду си.

Има още една група, за която никой не иска да говори – групата на Виктор Пинчук. Той е племенник на Кучма. Хора на Пинчук са сегашният и.д. премиер Яценюк и Тигипко. Пинчук е тясно свързан с ЦРУ и MI-6.

За групата на оръжейната търговия, военните технологии и наркотрафика също никой не иска да говори. Споменават се различни имена – Вадим Рабинович, гражданин на Израел, Украйна и Унгария, Сергей Максимов и семейство Деркач. Старият Деркач беше шеф на украинската държавна сигурност. Сега действа в оръжейната търговия.

Рабинович също е интересна фигура. Подкрепя гей-лесбийската партия Радуга и киевските феминисти Фемен, но често се кара с другите еврейски олигарси.

Онова, което характеризира ситуацията в Украйна, е, че няма изразен политически център. Това се отнася и за украинската еврейска диаспора. Те също нямат център и са затънали в конфликти. Така например през 2011 г. Коломойски създаде Европейския еврейски парламент, който има връзки с хасидизма и шабадизма.

Другата група евреи е на Вячеслав Кантор. Между тях има постоянни конфликти. Тези конфликти кулминираха през 2013 г. и нещата станаха страшни.

От тази гледна точка поне част от онези, които отидоха на Майдана могат да бъдат разбрани. Хората, които живеят лошо, нямат какво да губят. Могат да бъдат разбрани и лозунгите "евреите вън от Украйна". Но страшното е, че те са манипулирани именно от тях и са насочвани срещу руснаците и Русия, като техен "основен враг".

Други играчи на украинското бойно поле, за които не се пише и не се знае са Рокфелер и Ротшилд. И те не липсват. Кланът Ротшилд навлезе в Украйна веднага след като Украйна излезе от състава на СССР.

По принцип всички по-основни западни централи имаха пълна свобода на действие в Украйна – ФБР, ЦРУ, немската БНД и Моссад.

Споменатият Фирташ стана основният агент на Ротшилд и инициатор на газовата война. Групата на Ротшилд работи в източната част на Украйна. Това е районът, който искат да завладеят, особено Днепропетровск, където банката Rothschild Europe и тяхната Royal Dutch Shell действат.

Интересите на Ротшилд обаче се сблъскват с интересите на Русия.

Групата на Рокфелер има по-скромни интереси. Така например Chevron, която е империята на Рокфелер, действа в Ивано-Франковск, който им беше предаден от Янукович. Трудно е да се разбере дали Ивано-Франковск принадлежи на Украйна или на корпорацията Chevron. Рокфелер действа предимно в Западна Украйна.

Следващият играч в Украйна е Израел, който се представлява на местна почва от Моссад и от други израелски централи, чиято задача е физическото отстраняване на противниците на Моссад.

Тези структури убиха и иранските ядрени специалисти Аман е военното разузнаване, Шабак е служба на вътрешна сигурност, Шин Бет и Натив също присъстват в Украйна.

Сегашният посланик на Израел в Киев е Рувен Дин Ел, предишен президент на Моссад в страните от ОНД, който беше изпъден от Москва, но приет от Киев като посланик. Влад Лернер от Натив е първи секретар на посолството на Израел. Моссад действа тясно с ЦРУ и МІ-6. Това е единна мисия на шпионажа, която си върши работата в Украйна добре.

В по-широк глобален контекст на битката в Украйна на второ място е войната срещу Китай. И на трето място, войната в Близкия Изток.

Това е глобалното геополитическо и геоикономическо преразпределение на богатствата на планетата, заради сегашната икономическа криза.

Позицията на Запада спрямо Русия и Путин се промени рязко след войната с Грузия през август 2008 г. и особено сега, заради позицията на Москва за Сирия.

Тук заслужават внимание две неща.

На първо място Обама съобщи нова военна доктрина в своята реч в парламента на Австралия на 17 ноември 2011 г. Същото се отнася и за новата военна доктрина на САЩ, съобщена от Обама на 5 януари 2012 г. Според доктрината, САЩ могат да водят само една война и няколко непреки акции в други части на света. Предишната предвиждаше водене на две войни едновременно.

Обама в Австралия на 17 ноември 2011 г. издигна доктрината на политико-икономическо възпиране на Китай и контрол над движението на енергията към Китай. Заради това американските военноморски сили бяха изпратени в проливите на Индийския и Тихия океан. Заради това сухопътните енергийни доставки стават все по-важни за Китай.

На второ място започна силно давление върху Русия като стратегически партньор и съюзник на Китай. Това съвпадна със съживяването на Русия при Путин.

Основният район, откъдето тръгна атаката срещу Китай и Русия е Близкият Изток.

Обама или по-точно американските кланове зад него, започнаха маневра за подобряване на отношенията с Иран, за сметка на охлаждане с Израел.

Да си представим Иран партньор на САЩ. На първо място той е много по-голям от Израел, има огромни ресурси. Ако Иран е партньор на САЩ, значи ще изгради оста Иран и Индия срещу Китай и Русия.Израел има постоянно напрежение с арабите, докато Иран е шиитски. Там напрежението е със сунитските монархии и Саудитска Арабия. Това напрежение, според САЩ, трябва да бъде запазено.

Обама предприе цяла серия отстъпки за подобряване на отношенията с Иран, като някои източници даже твърдяха, че има намерение да изостави Израел. Но Обама попадна под мощното давление на силното произраелско лоби. Подобряване на отношенията с Иран засега няма.

Едновременно САЩ трябва да решат два проблема.

Единият е войната в Сирия, Башар Асад и елиминирането на Хизбула, която САЩ и Израел считат за терористична организация. Тя обаче е шиитска структура, която постепенно стана глобална благодарение на силната ливанска диаспора по целия свят. Още преди 100 години ливанците започнаха да се изнасят в Африка и Южна Америка. Те навлязоха в добива на диаманти в Сиера Леоне, Либерия и Ангола. Участват и в наркотрафика на кокаин, за който използват подводници в Западна Африка. Досега имаха подводници, купени от украинците. Сега имат и други. Кокаинът е доставян до Сиера Леоне, където е заменян за диаманти, с които са купувани оръжия.

Този триъгълник Иран-Сирия-Хизбула отдавна се е еманципирал от американците. Отстраняването на Асад в Сирия сега е задача номер 1 за САЩ, както и за Израел и Саудитска Арабия.

Оказа се обаче, че арабската пролет не работи в Сирия и трябваше да бъде предприета военна интервенция. Но тя се провали благодарение на позицията на Русия и Китай.

Агресията на Запада срещу Сирия беше първата наистина сериозна военна фаза за преформатиране на геополитическата карта на Близкия изток.

Първата военна фаза беше Либия, но тя не се брои. Либия и Сирия са различни страни с различен потенциал. По този начин американската акция срещу Русия и Китай на сирийския военен театър се провали. Това принуди западния елит да търси други маневри.

Те започнаха да търсят някой друг за атака. И се появи Украйна, тъй като ситуацията там е взривоопасна на всички равнища - между олигарсите, между олигарсите и населението. И би било срам за американците и европейците да не използват това, въпреки че американците и европейците имат различни цели в Украйна. САЩ се нуждаят от контролиран хаос и гражданска война. европейците искат цяла Украйна като пазар, на който могат да продават своите стоки. И пазар на евтина работна сила. Нов пазар от 44 милиона души за обхванатата от дълбока криза Европа е нещо важно.

По принцип Украйна не е член на НАТО. Но НАТО включваше Украйна във всичките свои четири военни кампании. Така че въпросът в Украйна е къде ще премине границата между Русия и НАТО. Няма значение дали Украйна ще влезе в НАТО де юре, или не. Ясно е, че тя ще стане страна от НАТО. Още по-ясно е, че тази страна трябва да бъде абсолютно антируска, крайно националистическа и нацистка в разбирането на Хитлер.

На какво се дължи, това е друг въпрос. Сега най-важното за САЩ и НАТО е да бъде изградена такава антируска държава и да се оказва давление върху Руската федерация постоянно, след което Русия ще стане средство за натиск върху Китай. Най-добре е да бъде разпалена война между Русия и Китай. Това е идеалният сценарий за Запада.

Но тези 30 дни – от 15 февруари до 17 март, промениха всичко. Промениха и света.

Ерата, която започна през 1989-1994 г. завършва или вече завърши. Често са цитирани думите на клиничния русофоб Бжежински, на който неясно защо са приписвани извънредни качества, а той е един обикновен мухлясал полско-чешки русофоб – че без Украйна, Русия няма да е евразиатска империя. Това не е вярно. Русия може да е велика сила и без Украйна, въпреки че за това се изисква повече време и ще е по-трудно.

Какво всъщност е Украйна. Източната част на Украйна никога не е била част от Украйна. Стана такава при болшевиките, които трябваше да увеличат дела на пролетариата в Украйна за сметка на Донбас. Това беше единствената причина за преместването на тези райони в Украйна. Но думите на Бжежински са плагиатство. Той повтаря немския генерал Паул Рорбах, който в началото на ХХ век написа: "За да се елиминира опасността, която Германия среща в лицето на Русия, е необходимо напълно да се отдели украинска Русия от московска Русия". За немския генерал Украйна и Московия са Русия. Той говори за необходимостта от вътрешно разцепление. Но и Рорбах не беше оригинален. Той развиваше идеята на немските политици от края на ХІХ век, в това число на Бисмарк, който предложи някои мерки за решаване на проблема и сочеше необходимостта от насъскване на Украйна срещу Русия "Трябва да култивираме сред украинците народ, чието съзнание да бъде променено до такава степен, че да мразят всичко руско".

Така че става дума за историческа психооперация и психологически саботаж, чиято цел е появата на русофобски славяни – орки, на служба на западния Саруман. Тя беше разработена в рамките на Проекта Галиция, от шпионските служби на Австро-Унгария и кайзерова Германия, наследени от службите на Третия Райх на Хитлер, а след това на ЦРУ и немската БНД.

Така стигаме до работата на шпионажа в полза на Четвъртия Райх на немците.

Първата оранжева революция в Киев през 2004 г. беше организирана от местните неолиберали. Онези, които стояха зад нея на Запад считаха, че ще е достатъчна за създаването на антируска Украйна, както успяха в Полша, Чехия, България. Но не беше. Заради това при сегашните събития се появи съюзът на неолибералите и неонацистите, т.е. неолибералите са фасадата на Запада. Неонацистите и шуровите групи са онези, които свалиха Янукович и сега тероризират Източна Украйна.

Съветваха Янукович да не си играе с огъня и с Тягнибок и да не му помага да развива своето движение. Идеята на Янукович беше проста – ще помагаме на Тягнибок, а при избори Изтокът, изплашен от него, ще гласува за Янукович. Но Западът използва тази ситуация за различни цели.

Появява се въпросът защо това се случва именно сега.

На първо място, Украйна е напълно изкуствена конструкция, която можеше да функционира нормално само в рамките на СССР. Въпреки че имаше шанс наред с Русия и Беларус да бъде единствената постсъветска държава, която да застане на собствените си крака, тя не можа. Украинската ССР беше важна за СССР. Но извън СССР Украйна не е способна да развитие. Украинските олигарси изяждаха постепенно наследството, оставено от СССР, но както са казвали римляните – "Съдбата не дава нищо вечно". И през 2013 г. това наследство беше изконсумирано напълно. Русия повече не можеше да ги спасява. Но това беше нежелателно за САЩ.

На второ място, след 2004 г. западните кукловоди мислеха, че Юшченко и Тимошенко ще могат да решат проблема. Но те не можаха. И Янукович дойде на власт. Но той играеше с американците, играеше и с Русия, и накрая загуби всичко.

Резултатът от тези 20 години е положителен за Запада. Те бяха много ангажирани в Украйна. И американците помпаха пари в различни неправителствени структури и организации, фасади на ЦРУ и други служби. През всички тези години в Украйна действаше и бандеровското подземие в сътрудничество с американските и немските шпионски агенции.

Разбира се, имаше много сериозни вътрешни причини за събитията декември-януари 2014 г. Крайното обедняване и лумпенизиране на населението, недоволството от олигархичния режим на Янукович. Но какво стана – Янукович го няма и на негово място е кланът на Тимошенко – един олигарх е заменен с друг. Западът поставя други олигарси начело на градовете в Източна Украйна. И какво стана? Въпреки че Киев не е Галиция, 90 на сто от украинската интелигенция подкрепя галицийския проект. Това означава, че Западът си е свършил работата добре.

Акцията на Русия в Крим показа, че въпреки че загуби първия рунд, може да спечели мача. Мачът на 17 и 18 март беше спечелен, той не беше само за Крим. Наред бяха Източна и Южноизточна Украйна.

Сега да погледнем какво искаше Западът и какъв беше неговият план.

План минимум – Западът изгражда база на неонацисти, бандеровски райх за постоянно давление върху Русия и провокация с всички средства. Ако Русия реагира "огромната тоталитарна мечка обижда свободна Украйна". Същото като в Югославия – "вижте тези бедни албанци какви жертви са на лошите сърби".

План максимум – същият като на хитлеристкия нацистки Райх от 30-те години на ХХ век. Да се изгради сила, която в полза на Запада ще поеме основната част от войната срещу Русия. Това не е фикция. Всяка агресия срещу Русия през последните 200-300 години идваше винаги от Запад. Що се отнася до Чехословакия през 1968 г., това беше според договореностите на Варшавския договор. От перспективата на времето се оказа, че влизането на социалистическите страни в ЧССР беше напълно оправдано. Защото там за първи път след войната се разиграваше голямата геополитическа битка Изток - Запад, Варшавски договор - НАТО, Евразия срещу атлантизма, маршал Огарков срещу световния ционизъм. Но тогава социализмът проспа исторически шанс по време на майските събития 1968 г. в Париж. Москва спря подкрепата си за френските комунисти и профсъюзи по неясни причини, според убеждението, че "сме спечелили завинаги и няма къде да бързаме". Не разбраха, че целта на северноатлантическия елит и олигархия е била и ще бъде елиминирането на Русия независимо от строя, който е в нея. По-просто казано, Западът се нуждае от несъществуваща въобще Русия. Това е стратегическата цел.

Бандеростан – това е целта, която Западът си поставя в Украйна – олигархична, терористична русофобска държава, с външно администриране, под командването на ЦРУ и Международния валутен фонд.

Корупцията на олигархията е най-доброто средство за външния контрол. На последно място, ако хунтата в Киев оцелее, тя ще провежда политика на терор срещу изтока и Югоизтока, които са промишлени и се модернизират. Западът е селскостопански.

Ясно е, че Западът иска източните индустриални Южмаш, Мотор Сич. Те са съперници и трябва да бъдат елиминирани. Западът не се нуждае от украинската ядрена енергия. Но се нуждае от украинската земя за складиране на западните ядрени отпадъци, особено в района на Чернобил, който ще стане ядреното сметище на Европа.

Какво е най-важното от тези украински събития? Да стигнем до същността на нещата. За първи път след 1991 г. Западът и САЩ започнаха пряка и лошо прикривана агресия срещу руския свят, тъй като Украйна е на територията на руския свят. Те организираха агресията далеч от собствените си брегове. Украйна не може да е в сферата на интересите на САЩ по никакъв начин. Мексико – може би, Куба – също. Но Украйна е далеч, Ирак – също. Въпреки това агресията срещу Русия е именно в Украйна.

Крим каза "край на Америка". Нещата приключиха. Но Западът и ционизмът не могат да простят това на Путин. Те се концентрират срещу Путин, както срещу Сталин и Брежнев. Ако Путин е имал някакви илюзии, че това няма да му се случи, вече е разбрал огромната си грешка. Дано не е късно. Западът вече няма никакви спирачки, защото трябва да се спасява. Те ще вървят напред докато се ударят в стената или докато не ги ударят по муцуната. Но Русия и Путин имат да решават огромни проблеми.

Първият е несъвместимостта на новия им курс към възстановяване на статута на велика нация с капитализма вътре в Русия, наричан, неясно по какви причини, неолиберален. Русия не може да спечели конфронтацията със Запад на основата на неолибералната си икономика. Това може да стане само на основата на мобилизационна икономика, изоставяне на долара и въвеждане на собствената валута, т.е. възстановяване на рублата като национално платежно средство. Мобилизация на икономиката е възможна само на основата на мобилизирана социална система.

С други думи, Русия се нуждае от много сериозни вътрешни промени в икономиката и нейното общество.

Нужни са репресии срещу петата колона на Запада. След това трябва да се предприемат мерки в икономиката и социалната структура. Западът няма да остави нито един свободен ден на Москва за тези мерки и към есента всички натрупани икономически проблеми ще изплуват на повърхността.

Оптимистичният вариант за ръст е само 1 на сто. Но Русия се нуждае минимум от 5-6 на сто ръст. Разбира се, недоволството на руснаците от тяхната икономическа ситуация ще бъде използвано от същите кръгове, които сега използват и Украйна. И в Русия олигарсите ще бъдат поставени пред избор – или парите им, или срещу Путин.

Революциите са нещо, което променя социално-икономическата структура. Нито една от така наречените цветни революции досега не промени социално-икономическите структури. Режимите бяха заменени с прозападни клики. Нищо повече.

Ако Русия премине към система за мобилизиране, друг изход няма. Ако иска да оцелее и активира съюза с Китай и Иран, северноатлантическият елит, англосаксонската върхушка и ционистката мрежа в Русия ще се опитат да свалят Путин под лозунга за борба с корупцията според сценариите, използвани срещу Саддам Хюсеин, Кадафи, Башар Асад, Милошевич. Тук Западът играе една и съща пиеса.

Вторият проблем е тясно свързан с първия и се дължи на него. Петата колона са онези, които Путин вече нарече национални предатели. Количествено това е малка група предимно с еврейски произход, крайни ционисти в бизнеса, медиите, интелигенцията, образованието. Това налага елиминиране на петата колона с политически мерки и прекъсване на техните връзки и захранване от Запада.

На второ място е превключването към мобилизационна социална система, като съставен елемент ще бъде мобилизационната икономика.

На трето място е реформатиране на правовата зона и елиминирането на прецедентите на върховенството на международните закони над националното законодателство, защото нямат такива прецеденти в САЩ, Англия и Израел.

На четвърто място е укрепването на военния съюз с Беларус.

На пето място е контраатакуването на врага и агресора не само около собствените граници, но и във всяка възможна част на света, както по времето на Студената война. Москва трябва да започне да действа срещу Запада по същия начин, по който Западът действа срещу Русия.

На шесто място трябва да се очаква мощна информационна контраатака на руските медии срещу северноатлантическия елит.

И на седмо място – да бъде събудено общественото чувство за самозащита и разбирането, че светът и Русия живеят във времето на нова световна война – военна информационна, културна и цивилизационна.

И накрая – да не се губи темпо. Крим показа, че Русия може да бъде една крачка пред Запад. С Украйна нещата ще бъдат по-сложни, но в крайна сметка ще завършат по подобен начин.

Във войната е така – който пръв направи крачката, той изпреварва. Срещу него може да има само реакция. Значи той определя дневния ред на войната.