От заглавията в пресата и от коментарите за кризата в Украйна в източноевропейските държави членки на Европейския съюз (ЕС) ясно се разбира колко деликатен е този въпрос от Талин до София. Там се говори за "слепотата на Запада" и с безпокойство се спекулира за една потенциална бъдеща "германско - руска ос", пише Кено Ферзек в "Шпигел онлайн", цитиран от БТА.

Коментатори се оплакват, че "Путин чертае нови граници в Европа "и се питат коя държава ще стане "следващата жертва на Русия": дали лидерът в Кремъл "ще погълне Молдова" или скоро "ще поиска и Финландия".
Страхът от експанзивната по неосъветски начин Русия и от слабия и бездействащ Запад е дълбоко вкоренен в Източна Европа - все пак са минали само няколко десетилетия откакто Хитлер и Сталин си поделиха този регион, а след Втората световна война западните сили победителки го оставиха в съветската зона на влияние, така че по-късно съветски танкове да прегазят Унгарската революция през 1956 г. и Пражката пролет през 1968 г. Все още нито един източноевропейски президент или премиер не е формулирал открито опасението, че Западът може отново да обърне гръб на региона. Но усещането за несигурност е голямо.

След конференцията за Украйна в Женева полският премиер Доналд Туск предупреди за опасността от "нова Ялта". Румънският президент Траян Бъсеску вече няколко пъти каза, че Западът трябва да разбере, че Русия няма да се задоволи само с Крим.
Путин според него "гледа с интерес към устието на Дунав". "Правилният анализ на ситуацията се прави тук, на Черно море, а не на другия бряг на Атлантика", каза наскоро Бъсеску. "Страхът на източноевропейските страни от руска агресия не се възприема от Запада достатъчно сериозно", казва българският политолог Огнян Минчев. "За съжаление в настоящия момент нито ЕС, нито НАТО са ефективни във възпирането на Русия." Румънската му колега Алина Мингиу - Пипиди констатира: "Руската сила е основана преди всичко на слабостта на Запада. ЕС е колеблива империя, живяла дълго време в един въображаем свят, където промените в климата изглеждаха като най-големия враг."

Впрочем, източноевропейските страни са много отдалечени една от друга по въпроса за единната позиция срещу толкова страшната за тях Русия. Балтийските държави биха подкрепили по-нататъшни санкции само пряко волята си; Чехия, Словакия , Унгария и България ги отхвърлят. Всичките седем страни са силно зависими от руския природен газ и от доставките на петрол. За тях Москва е и важен пазар и отчасти кредитор: през януари Унгария сключи с Русия договор на стойност 10 милиарда евро за разширяване на атомната електроцентрала в Пакс. България също планира сътрудничество за милиарди за изграждане на своя атомна централа и освен това иска да строи заедно с Русия газопровода "Южен поток".

По друг начин стоят нещата в Полша и Румъния, двете най-големи източноевропейски държави. Полша, за разлика от Румъния, е силно зависима от руските доставки на газ и петрол, но и двете страни се застъпват за мащабни санкции и твърд курс на поведение спрямо Москва. В Полша, която исторически е била най-засегната от руската и съветската политика на експанзия, сдържаната политическа линия на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер не се оценява особено високо, казва полският политолог Марчин Заборовски. И обратно, поляците силно приветстват неотстъпчивата позиция на германската канцлерка Ангела Меркел към Путин. От Варшава в настоящия момент идват и конкретни предложения, които станаха обект на голямо внимание: за да стане ЕС независим от руския газ и петрол, Полша настоява да бързо създаване на европейски енергиен съюз - солидарна общност, чрез която страните, които са зависими от Русия, биха могли да се снабдяват с енергийни носители по други пътища.

От своя страна Румъния, която заради пакта между Хитлер и Сталин изгуби територии на север и североизток, преследва с твърдата си линия срещу Путин собствени политически цели: тя иска да обвърже Молдова по-тясно със себе си, а в дългосрочен план се стреми към обединение с тази своя съседна страна. В бившата съветска република 70 процента от населението е румъноезично, а останалите 30 процента са украинци, руснаци и други малцинства. Въпреки образцовата молдовска политика към малцинствата - между другото там руският е втори официален език - още през 1991 г. тясната ивица земя на Приднестровието се отцепи, привидно, за да защити правата на живеещите там руснаци. Международно непризнатата сепаратистка република получава военна и финансова подкрепа от Москва и наскоро за пореден път поиска присъединяване към Русия.

Самата Москва, която също не е признала Приднестровската република, оставя този конфликт да тлее вече две десетилетия. От няколко месеца той се разгоря отново, понеже управляващата либерална коалиция в Молдова поддържа стабилен проевропейски курс и иска да подпише през юни споразумение за асоцииране с ЕС. Поради тази причина още миналата година Русия заплаши със спиране на вноса на продукти от Молдова, с изгонване на молдовските гастарбайтери и със спиране на газовите доставки. "Играта вече се играе без правила, Русия действа напълно произволно", казва молдовският политолог Игор Ботан. "Ако Молдова не получи перспектива за интеграция в ЕС, тя няма почти никакви шансове да съхрани независимостта си."
Ботан, както и останалите наблюдатели, не смята, че в краткосрочен план може да се очаква насилствено руско нахлуване в Молдова. Москва по-скоро залага на вътрешнополитическото разцепление на страната и на икономически средства за натиск, за да я отклони от пътя й към ЕС - Ботан нарича това "интелигентни средства за дестабилизация".