Днес е ден, в който обявените от Бойко Борисов за „всички, които нападат Цветан Цветанов са от мафията” трябва да пият по едно. Силно. Мъжко питие. Днес е ден, в който все някой трябва да отчете заслуженото на малцината журналисти, на които не им трепна съвестта и чувството за справедливост, и въпреки жестокия режим на управлението на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и ГЕРБ, от първия миг на скалъпеното безумно дело „октопод”, казваха истината. Тогава, когато бе страшно, тези журналисти бяха „подземници”, защото никой не им даваше ефир, но всеки от тях, според „пещерата си”, не спираше да предупреждава за диктатурата на полицейщината. Пийте днес не за „октопода”, пийте днес за онези, които крепяха на незащитените си рамене свободата на словото.

Явор Дачков, Сашо Диков, Кристина Патрашкова, Георги Коритаров, Веселина Томова. Те ви го казаха в прав текст – „октопод” няма, такъв, какъвто ви го рисуваше Цветан Цветанов, Бойко Борисов и джандарската им групировка.

Бяха мачкани. Бяха подслушвани. Бяха следени. Бяха обявявани за хора на мафията, за платени, поръчкови журналисти, за мръсници, които позорят професията журналистика. Маскаряха ги дори не властниците на ГЕРБ, а „колегите” – наемните, надупени дръжки на микрофони на Борисов и кохорта.

През всичките тези четири години никой от тези журналисти не промени позицията си и на сантиметър за измисления „октопод”, плод на френетичните комплекси на един некадърен физкултурник, който реши да се изживее като Берия, Сталин и Вишински едновременно.

Само, който не е ял сопите на режима на ГЕРБ, той не знае през какво минаха всички онези журналисти, които не преминаха на другия бряг – на любовните смс-и с „Бойко”, на флиртуването с продажните прокурори, и  на подкупването с дебели пачки.

Пийте едно горчиво питие за журналистите, не за медийните подлоги.

Няма нищо по-сладко в тази кална професия – журналистиката – да устискаш, да устоиш и да видиш как онази справедливост, заради която си се борил, е видяла бял свят реализирана.

Няма нищо по-тъжно, когато говориш истината във време, в което всички останали слугуват на лъжата, заради облаги от Властта, или заради страха и автоцензурата, да бъдеш наричан от „колегите” си платен поръчков журналист на мафията.

Пийте по едно, заради самотата на самотните воини в журналистиката.

Защото, утре, точно вие, които сте хвърляли камъни по „онези от мафията”, може да попаднете в менгемето на някой нов Бащица или Нуриега и да няма кой да ви подаде ръка за помощ.

Освен малцината, обявени за „продажни”, зад чиито черни дрехи се вижда колко са бели душите им.

Afera.bg