- / Събота, Ноември 30, 2013
ДНЕС УПРАВЛЯВАТ РЪКОВОДИТЕЛИ ОТ ВТОРА И ТРЕТА КАТЕГОРИЯ. ГИГАНТИТЕ ГИ НЯМА ВЕЧЕ – ДЬО ГОЛ, ЧЪРЧИЛ, ТРУМАН, НЯМА ГИ.
Професор Михаел Бар-Зоар е израелски политик, два пъти депутат в Кнесета, биограф на бащата на еврейската държава Давид Бен Гурион и на настоящия президент Шимон Перес. Роден в София през 1938 г., той е автор на книгата „Извън хватката на Хитлер“, посветена на спасяването на българските евреи. Сега отново е в България, за да представи новия си труд „Мосад“, посветен на израелските тайни служби и превърнал се в световен бестселър.
- Г-н Бар-Зоар, какво отличава Мосад от другите разузнавателни служби по света?
- Мосад се намира в непрекъсната война против враговете на Израел – цел номер едно на терористите. Затова негови членове са хора, готови всеки ден да рискуват и да загубят живота си. През Студената война най-лошото, което можеше да очакват американските и съветските шпиони, ако бъдат разкрити, е размяна на някой мъглив мост в Източен Берлин. Израелски агент, хванат в арабска държава, го чакат изтезания и смърт. Мосад се грижи не само за сигурността на страната, но и на еврейските общности по света, като в много случаи помага за бягството им от враждебни държави. Така бяха измъкнати евреите от Мароко, от Иран след ислямската революция. През последните години Мосад изведе 37 000 евреи от Етиопия, и то през Судан – една опасна държава. Това е уникално: тайни служби да превозват жени и бебета от другите краища на света.
- Това не се постига без широка агентура…
- Да, имаме не само изключително разузнаване с технологии, но и агенти по места, малки ядра за самоотбрана в Александрия, в Кайро, в Багдад, в Мароко, дори в Аржентина. През последните 20 години американците бяха решили, че им е достатъчна само електрониката, че нямат нужда от кадри на терен. Ние не спирахме да им повтаряме, че това е грешка. Не е достатъчно само да гледате от небето или да подслушвате комуникации. Терористите не говорят по телефона и не пращат имейли. Някои действат под земята – не можете да ги снимате. Трябва да имате хора, които да виждат, да чуват.
- Как се поддържат агенти в страни, в които евреите не са добре дошли?
- Изключително трудно. Арабин никога няма да работи за Израел. Затова ние непрекъснато търсим много по-сложни формули, за да вербуваме някого. Често се случва да се представим за американска тайна служба или пък за египетска. Много от нашите агенти никога не разбират, че са работили за Мосад.
- Мнозина обвиняват службата, че прекрачва всички законови и морални норми в преследване на целите си.
- Всички тайни служби по света работят извън закона и често против него. Оперират в чужди страни с фалшифицирани документи, понякога крадат, понякога убиват. Затова една от основните задачи пред Мосад е, когато се търсят кадри, те да бъдат хора с най-дълбоките морални принципи. Запомнете, за най-мръсните операции ви трябват най-моралните хора, които винаги да знаят къде е линията, която не трябва да се пресича.
- Демони или герои са тези хора?
- Те са последните патриоти. Не стават агенти заради пари – заплатата е много ниска, държавна. Нито заради приключенията – не е приключение да те обесят в пещера в Багдад. Те подаряват живота си на родината от убеждения.
- Говорили сте с много от тях. Какви са проблемите им?
- Нямат личен живот. Подвизават се в чужди държави под друга самоличност. Семействата им не знаят какво правят. Много от агентите никога не признават дори на жените си, че работят за Мосад. Един от моите добри приятели в Мосад почина преди два месеца. Съпругата му не спира да плаче, защото цял живот бяха чакали той да се пенсионира, за да бъдат най-после истинско семейство. Е, не стана. Друг агент, живял години в Сирия като арабин, ми разказа как получил телеграма, че му се е родило дете. „Единствените хора, с които можех да пия по чашка, бяха враговете, които шпионирам“, каза ми.
- Сред най-спорните операции на Мосад е тази по убийството на учени, замесени в ядрената програма на Иран. Оправдани ли са те?
- Те имат два резултата. Неутрализират се хора, които са душата и сърцето на даден проект и не могат да бъдат лесно заменени. Освен това се създава страх у учените и те не искат да се забъркват. Затова и ние в Израел, дори и да не сме отговорни за смъртта на някого, помагаме да се разчуе. Иран трябваше да създаде своята атомна бомба през 2005 г. Сега сме почти 2014 г. Процесът беше забавен само заради Мосад. Ние знаем, че не можем да спрем проекта на Иран. Ако иска да направи бомба, ще успее. Ако обаче не бяха нашите служби, Техеран вече щеше да е ядрена сила. И ако новата сделка със Запада успее, това ще се дължи главно на нашата работа.
- Но Израел се обяви рязко против тази сделка. Защо?
- Ако живеете в Швейцария и Иран наруши ангажиментите си, нищо няма да ви стане. Израел ще е жертвата. Ние сме скептични за договори, в които единият дава всичко, а другият – обещания.
- Мнозина смятат, че премиерът Нетаняху премести акцента на политиката си върху Иран, за да изостави на заден план мира с палестинците. Възможен ли е той след тези нови преговори?
- Преди десет години Нетаняху беше против съществуването на две държави. Сега е убеден защитник на идеята. Аз разговарях с него преди дни – много е скептичен, че преговорите ще доведат до мир. Нашите партньори изобщо не разбират какво трябва да направят, за да си създадат държава. Някога Бен Гурион беше готов да плати много висока цена, за да има Израел. Той направи голям компромис – прие едва една трета от Палестина. А палестинците ходят в ООН, плашат ни с Международния съд, оплакват се на Путин. Сега ги интересува само кой е убил Арафат. И забравят да си направят държава.
- Може ли да се създаде тя, след като Тел Авив продължава да строи селища?
- Тази практика е лоша и трябва да спре. Аз мисля, че единствената форма за бъдещето е федерация между Палестина и Йордания. Навремето крал Хюсеин много го искаше, синът му Абдула днес е по-изплашен.
- Това няма как да стане без намесата на САЩ. Като че ли обаче по-меката външна политика на Барак Обама го противопостави на еврейското ръководство…
- Обама е катастрофа за целия свят. Досега и във външната, а и във вътрешната си политика е направил само грешки. Той застана зад Арабската пролет, а какво стана – най-фанатичните и най-примитивни групи взеха властта. Половин час след първите демонстрации в Египет Обама се обади на Мубарак и поиска той да си отиде. Без още да е разбрал какво става, се отказа от един от основните партньори на Запада в Близкия изток. Меката линия на Обама докара цялата тази суматоха в региона. Днес никой не взема Америка на сериозно, арабите вече не ги е страх, Китай не ги слуша, а Русия буквално им се смее в лицето. Обама доброволно реши САЩ да е сила от втора ръка. Пет години след идването му светът е много по-неприятно място. Към това се прибавя и скандалът с масовото подслушване на службите, за което той несъмнено е знаел.
- Вие сте биограф на Бен Гурион, има ли днес подобни решителни световни лидери?
- Днес управляват ръководители от втора и трета категория. Гигантите ги няма вече – Дьо Гол, Чърчил, Труман, няма ги.
(Интервю на Ива Лазарова, в. Преса, печатно издание, брой 324, 27 ноември 2013, снимка: Георги Колев)
К
