Къде е Господ, къде е справедливостта?
Силва Дончева 2013г © www.astrolog.tk
Преди 1989г всички се оплакваха, че им е натрапен материализъм. Смяташе се, че политическите системи се различават по това. „Променяйки” политическата система обаче сякаш навлязохме в още по-страшен етап на материализма. Светът се зареди с надменност и хора, които сметнаха, че с малко повече пари са всесилни. Не знаех, че наоколо има толкова много богове и хора, които не искат да бъдат зависими от никого и нищо. Доста хора забравиха, че най-малкото са зависими от природата, от собственото си тяло, което се подчинява на физически, биологически и химически закони, които няма как да променим с това ниво на познание.
В този смисъл искам да попитам след като сме богове и искаме толкова много неща от Вселената, защо не можем да съживим близките си, когато те си отиват или са си отишли, защо не погледнем някой дори с хрема и след като му кажем „Вече да нямаш хрема”, тя действително да изчезне за няколко секунди.” Същият е проблемът и с инфарктът и с рака. Не можем с вътрешна духовна енергия да накараме дори и една крушка да светне. Прехвалените църковни „свещенослужители” и „отчета” също са толкова безсилни, независимо от златните си корони.
Затова чак, когато съумеем да кажем или чуем от някого да каже: „Лазаре, стани” и той стане, мъртвец на четири дни, тогава можем да твърдим, че Бог се е събудил в нас и вече ще живеем животът на душата, че ще сме свободни и независими.
Дотогава ще се учим смирено и ще трябва да слушаме внимателно какво ни говорят отгоре.
В този смисъл има още няколко окултни правила, които много помагат в криза:
За да прекъснеш веригата на злото трябва да благодариш за всяка неприятност, за всяка трудност и за всяко зло около себе си, особено ако те касае пряко. Голямото зло никога не идва само и изведнъж. Първо идва една малка неприятност, ти ставаш недоволен. Тогава идва по-голяма неприятност. Ти си още по-недоволен. Започваш да губиш още по-активно това, което имаш, Ти пак си недоволен – вземат половината на половината. Пак си недоволен, даже вече много, просто си бесен. Тогава вземат и другата половина и така нататък. Накрая оставаш с една трошичка и тогава започваш да се молиш. Тогава получаваш малка подкрепа. Вече се радваш и на малкото, започваш да благодариш и за най-дребното. Тогава ти дават още, после още и още и т.н и т.н., накрая получаваш отново това, което ти трябва. Като в случая въобще не става въпрос само за материални неща, но за всички аспекти в човешкия живот. Това е пътят на благодарността. Чрез него най-лесно се прекъсва веригата на злото. А дали вярваш в това или не, си е твой проблем. Срещу законите не се върви. Много боли и е доста страшно.
Същото е и с веригата на доброто. Получиш нещо мъничко. Благодари. Получиш още повече, пак благодари, после отново и отново и т. н., каквото и да получиш бъди благодарен от цялото си сърце, така винаги ще имаш всичко, което е най-добро за теб.
Предлагам ви преди да мислите върху тези закони дали са верни или не да ги изпробвате.
Има и други закони. Например, когато се молиш и мислиш за божественото, Бог започва да работи в теб. И обратното, когато ти действаш, Бог започва да мисли и се оттегля. Казва ти, щом знаеш как, действай, прави нещата сам, поеми отговорността, но ще си и носиш последствията. И ние си плащаме, защото дори не сме наясно със законите на природата, а камо ли със законите на Духа. А те работят без всякакво изключение. Трябва да си невероятно мъдър, за да действаш сам и да поемеш отговорността. Но затова се изисква голямо учене.
Много хора питат къде е Господ, къде е справедливостта. Ами вие дадохте ли Му възможност да работи, оставихте ли Го да действа, общувате ли непрестанно с Него, къде са мислите, разсъжденията и молитвите ви към Него. Къде са разговорите на всеки човек с невидимия свят. Бил някой беден, ами щом си беден имаш най-голяма нужда да разговоряш с Бог, по много пъти и много време на ден. Просто с една свещичка, с една молитва и с едно махване на вълшебната пръчица не става. Разговорът с Бога, с душата е ежеминутен, връзката трябва да е непрестанна. А да разговаряш с него е лесно, нали е вътре в теб. Пристигаш някъде – благодари, отиваш на работа – благодари, някой ти се усмихне - благодари, някои ти си сърди – пак благодари. Детето ти се върнало от училище – целуни и го благодари на Бога, който те е дарил с него, и така за всичко. Молитвата е начин на живот, дишане на душата. Душата вътре в нас живее чрез съзнателна връзка с невидимия свят. Не я лишавайте от въздуха и храната и, защото тя отслабва. За някои това може да е странно, но е истина. Когато повярваш и започнеш да го правиш просто получаваш всичко от свят, който не ти налага нищо, не те задължава, не те командва и е невероятно благ, мек и топъл. Просто иска единствено да общуваш с Него и да му сътрудничиш, да следиш отговорите и сигналите, да приемаш помощта. Нищо сложно.
Няма ангел, който да е отзове на помощ, ако няма молитва, вътрешно преобръщане и вяра. Такъв е законът и той няма да се отмени, защото някой така му се иска.
И докато не можеш да съживиш Лазар, трябва да се смириш и да учиш, а не да се наричаш божество. И това е така, защото не можеш да вършиш Неговата работа, не можеш да издържиш на Неговото натоварване, знаеш твърде малко, трябва ти Учител, а Учителя означава йерархия.
Има една част от Паневритмията, където се казва „Смело, крепко ти живей и помагай на света, в песни радостни възпей ти на Бога любовта.” Има и една молитва, която започва така „Стани и възхвали Бога, защото днес човекът възхвали човека”
А ако общуваш само по човешки, ще получаваш по човешки, но ако общуваш с божествения свят ще получаваш по божественому.
Силва Дончева 2013г © www.astrolog.tk
Молитва на поклонение: Да се свети Името...
11 Библейски пророчества, изобразяващи -...
Ако....или поука от пълноводните реки !
"Двойникът" на Путин отново бл...