Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2014 04:09 - Жените през погледа на един кривоглед оптимист...12ч.
Автор: lastvals17 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 503 Коментари: 0 Гласове:
1



 Не усетих колко бързо тичах и като камък от прашка излетях на чакълестата алея пред къщата.На няколко крачки от мен имаше зелена затревена площ и няколко  розови храсти, прецених, че ако седна зад тях, може и да имам  времето, което ми беше нужно да се успокоя, да помисля и най- вече да реша какво да правя или както би казал моя Марлоу: " Да вкарам едно уиски в гърлото си  и някоя пеперуда да запърха в главата ми...". Все пак, бях женския еквивалент на Марлоу и сравнения включващи пърхащи пеперуди, ако не разрешени, то поне бяха допустими за мен. Седнах на тревата и с радост открих, че розовите храсти са някакъв вид, който няма бодли и с облечение се облегнах на тях. Почувсвах се безкрайно уморена и изразходена, пред очите ми се завъртя всичко, което ми се беше случило в последните дни и защо изразходена, спокойно могех да не съм жива или да събираха частите ми в някоя клиника. Пред очите ми се появи последната патова ситуация - сцената с захапания врат и шуртящата кръв, но последните една, две години темата за вампири и всякакви други готически и пънкарски изцепки бяха станали модни, та чак банални. Незнаех какви да ги мисля и какво , по дяволите да правя със собствената си персона...
  Обърнах се, за да разгледам къщата, от която се истрелях. Беше двуетажна, като между първия и втория етаж, хоризонтално излизаха две продължеия, всяко с по
четири прозореца,което предполагаше по още две големи стаи от двете страни на къщата. Стаи видими само отвън помислих си и ме полазиха тръпки. На десетина метра от двете страни на къщата имаше още по една, но архитекта беше скрил и двете. Едната беше назад и се виждаше само по- близката част на стената от предната фасада, а другата беше обърната и от нея също се виждаше малка част от гърба й. Чух звук на отварящ се прозорец и рязко обърнах глава натам. От
мансарден прозорец ми махна с ръка Роса - жената, която поставиха в моя услуга. Направих й знак с пръст да мълчи, тя сви рамене, с които казваше : " Прави каквото искаш, не ми пука" след което затръшна прозореца и се прибра. Чу се боботене на нещо като трактор, естествено не беше, в тази ,,лудница,, едва ли имаше нормално превозно средство...Започнах да се смея полуистерично,то нямаше нормален, а само отказалки, а аз намирах кусури на колите. Приближаваше бъги,каквото не бях и сънувала, а аз много си падам по тях. Нямах време да го разгледам, защото от него направо на земята скочиха двама ячки селяндури, все едно извадени от филм за Робин Худ , минаха отзад /бъгито влачеше ремарке/ и свалиха бали слама колкото за две легла, после пак минаха отпред и изкараха от бъгито две момчета в безсъзнание и целите в кръв. Тръгнах след тях, но на входната врата изникна едих трети и освен, че ми изкара ангелите викна: - А, ти къде ,ма ? - и преди да му отговоря трясна  вратата под уплашения ми нос.





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lastvals17
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20100
Постинги: 26
Коментари: 0
Гласове: 25
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031