Кои са най-страшните оръжия на Русия Публикувано на 27.09.2015 в Свят  

От какво се страхуват американците

Кои са най-страшните руски оръжия, застрашаващи САЩ? Рейтингът беше направен от американски специалисти по руските стратегически ядрени сили и се появи под заглавието „Петте вида руски ядрени оръжия, от които на Запад трябва да се страхуват“

Кои са тези оръжия?

„Борей“ отделно, „Булава“ отделно. На първо място американските експерти са поставили руските атомни стратегически подводници от типа „Борей“, проект 955, които имат на въоръжение 16 балистични ракети и са основата на руската боеспособност при ядреното възпиране.

На второ място в този списък е междуконтиненталната балистична ракета с морско базиране Р-30 „Булава-30“, с които са въоръжени подводниците „Борей“. Това оръжие може да поразява цели на далечина 11 000 км, като всяка „Булава“ носи по 10 ядрени бойни глави.

На трето място в ракетния рейтинг са многоцелевите атомни подводници от клас „Ясен“ – проект 885, въоръжени с противокорабни крилати ракети.

На четвърто място американците са поставили руското тактическо ядрено оръжие, което не попада в Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения – СНВ 3.

На пето място западните експерти са поставили твърдогоривните междуконтинентални балистични ракети с мобилно и шахтено базиране с разделяща се бойна част РС-24 – „Ярс“, които могат да носят до четири бойни глави с индивидуално насочване.

Споменава се и новата супертежка руска ракета с шахтено базиране „Сармат“, която ще замени досегашните супертежки „Воевода“, известни още като „Сатана“.

Предполага се, че „Сармат“ ще бъде течногоривна и ще може да носи 10 бойни блока с обхват 121 000 км. Ще бъдат дислоцирани в Домбаровский – в Оренбургска област, и в Ужур – в Красноярския край.

Със средства за преодоляване на американската ПРО разполагат всички руски стратегически ракети – както морските така и наземните, в това число и оперативно-тактическият комплекс „Искандер-М“.

Едновременно със споменатия анализ се появи и друг със списък на руските въоръжения, от които трябва да се страхува Пентагонът. Оказва се, че той е доста по-дълъг.

И така, сред опасните руски оръжия е многоцелевият изтребител Су-35, атомната подводница „Амур“, основният нов танк Т-90С, свръхзвуковата противокорабна ракета П-800 „Оникс“, на чиято база беше създадена и индийската многоцелева крилата ракета „Брамос“, използвана срещу надводни и брегови цели, както от кораби, така и от подводници, а в перспектива и от самолети.

Танковете Т-90 са много по-евтини от западните танкове „Леопард-2“ и „Абрамс“. Танкът има съвременна система за управление на огъня и ефективни системи за защита. Оръдието му с калибър 125 мм се зарежда автоматически. Може да стреля с традиционни снаряди – бронебойни, осколочно-фугасни и кумулативни, както и с реактивни ракети „Рефлекс“.

В момента руските танкостроители създават не просто нов танк, който ще бъде по-добър от Т-90, но и най-добрата гъсенична платформа „Армата“. На нейна база ще се появи самият танк с мощен двигател, бронирана капсула за екипажа, нова система за управление на огъня, система за връзка и навигация, прицелно-изчислителен комплекс, бордова информационна управляваща система и други системи за подсигуряване на огъня. „Армата“ засега е секретен проект и вероятно ще се появи при подготовката на юбилейния парад за 70-ата годишнина от победата на полигона в Алабино.

Сред очакваните нови руски оръжия е Су-35, който представлява модернизирана версия на съветския Су-27, въпреки че това не е съвсем точно. От Су-27 новият самолет взе планера в силно усъвършенстван вид. Соплата на неговите двигатели имат способността да променят своята рисунка, да се отклоняват нагоре-надолу или наляво-надясно и да извършват чудеса на въздушната акробатика, което не може да прави нито един американски изтребител. Су-35 е много бърз, може да се издига на големи височини и има огромно бойно натоварване, т.е. съчетава разширени възможности за прехващане на високи цели с мълниеносна скорост и уникални двигатели с повишена тяга.

Свърхзвуковата крилата противокорабна ракета П-800 „Оникс“ е уникална с начина си на действие. След като попадне във водната следа на фрегатата или самолетоносача, тя няма да го изостави докато не нанесе удар в най-незащитено място.

На въоръжение са още свръхзвуковите противокорабни ракети „Москит“ и „Гранит“, от които западните кораби нямат никаква защита.

Превъзходството на НАТО – мит от миналото и фикция от днешния ден

Самозаблуждението на НАТО за някакво превъзходство над Русия може да се окаже фатално. Военната мощ на пакта е мит от близкото минало и фикция от днешния ден.

Само преди 20 години Северната армейска група на НАТО с щаб в Рендален /ФРГ/ се състоеше от 4 армейски корпуса /британски, немски, белгийски и холандски/. На първа линия имаше още два /френски и американски/ в резерв. Зоната на отговорност на Northag се простираше от Гетинген /Германия/ – Лиеж /Белгия/ до устието на Елба и цялата територия на Холандия – на север. Над 200 000 щика. Само 1-ви армейски корпус на Бундесвера наброяваше 1200 танка и около 350 артилерийски системи. Но и това не беше главната сила, тъй като най-важната беше централната армейска група CENTAG, в състав два американски и два немски корпуса. Съществуваше още и южно командване, опиращо се на ударната мощ на 6-ти Средиземноморски флот.

От 1952 г. тази военна машина се попълваше, тренираше, превъоръжаваше, и отново превъоръжаваше за отразяване на възможно настъпление на СССР в Западна Европа. В щабовете на НАТО не изключваха и възможността от нанасяне на превантивен удар по СССР и неговите съюзници от Варшавския договор, в това число и НР България, ако за това се появят подходящи условия.

Генералният щаб на въоръжените сили на САЩ се отнасяше към този сценарий напълно сериозно. Вярата в европейската военна култура и мощта на НАТО се изграждаше от десетилетия, а след разпадането на СССР тази вяра стана абсолютна. Особено след победата над Югославя, която притежаваше една от най-крупните и подготвени армии в Централна Европа.

Но тези времена отминаха. Както обикновено става след победа армиите започват мащабно да се съкращават, тъй като издръжката им съвсем не е евтина.

Именно така решиха на срещата на ЕС в Кьолн през юни 1999 г. и в Хелзинки през декември 1999 г. Предполагайки, че Европа ще може да се справи сама след краха на СССР, след 11 септември 2001 г. САЩ започнаха да извеждат своите войски от континента, за да ги прехвърлят към новите войни в Ирак, Афганистан и т.н.

На пръв поглед САЩ имаха основания. Населението на САЩ в онзи момент беше 275 млн., които издържаха и хранеха армия от 1,5 милиона войници и офицери. Европа пък имаше 375 млн. население и 1,6 млн. служещи в европейските армии. А и войната в Югославия нагледно показа, че войните на бъдещето ще престанат да са масови и ще бъдат предимно контрапартизански, за които поддържането на огромни сили не е нужно.

Така започна дълъг период на военни реформи и струкурно реорганизиране.

В резултат в момента всички въоръжени сили на НАТО наброяват 1,5 милиона души, от които 990 000 са американски войски, но от тях само 30 000 са разположени в Европа, а останалите са в САЩ, като много от тях са задействани във войните на САЩ в Близкия Изток. „Европейците“ в силите на пакта са само 600 000. Това количество включва и всички национални въоръжени сили на страните – членки, въпреки че под командването на щабните структури на пакта са останали по-малко от една трета. По този начин реално блокът разполага само с 200 000 войници от европейските армии.

Организационно всички сили на НАТО са сведени до две стратегически командвания – командването в Атлантика и командването в Европа.

Първото по принцип се занимава с войната в морето, второто е съсредоточено върху сухопътните бойни действия.

Командването в Европа се състои от две части – обединени въоръжени сили в Северна Европа с щаб в Брюнсум /Холандия/, и обединени въоръжени сили в Южна Европа с щаб в Неапол /Италия/. Всяко от тях от своя страна се дели на отделни териториални и видове командвания. Въобще сложната и претоварена с многобройни щабове, обединения и командвания структура на командването е първото слабо място на пакта, което намалява неговата боева ефективност. Американските военни специалисти считат, че заради това реалните възможности на европейската част на военния блок днес е едва 10 процента от американската.

Но най-интересното започва при изчисляването на реалните войници, оръдия и танкове на разположение на пакта. Фактически излиза, че НАТО съществува само на хартия.

Формално европейските страни – членки са задължени в срок от 90 дни да формират чак девет корпуса за бързо реагиране, в това число обединен армейски корпус – Еврокорпус, германо-холандски, испански, италиански, френски, турски, германо-датски, полски и гръцки корпуси. Времената, когато 200 000 щика от северната армейска група за 48 часа бяха вдигани не само по тревога, но и заемаха отбранителни позиции, извършвайки 450-километров марш от района на своята постоянна дислокация, отдавна отминаха. На днешния НАТО само за попълване на частите до военните щатове са нужни 3 месеца. И това е под голям въпрос.

Отчитайки събитията в Гърция, на нейните 50 000 щика Брюксел едва ли може да разчита. Под голям въпрос са и испанските, така че предвидените срокове едва ли ще бъдаот спазени.

Трява да се отчита още един нюанс. След дадената заповед, военните части се формират по специален начин. За конкретните подразделения отговарят конкретни страни. Така например за формирането на германо-датския-полски корпус отговаря Германия. Не по-малко от 60 процента от неговата структура, тила и щабният елемент се попълва от немски войници и офицери. До каква степен Полша ще се съгласи да даде своите национални сили под командавнето на Берлин, е сериозен въпрос. Но това минимум ще се отрази на сроковете за изграждане на частите и на тяхната дисциплина.

С германо-холандския корпус проблемите са по-малко. Холандците ще си дадат частите, между тези две страни няма големи политически търкания. Но с армиите на страните от Бенелюкс през последните 10 години се появи един голям проблем. Техните командвания решиха, че гъсеничната техника вече не отговаря на съвременните изисквания. Тя е скъпа, сложна за обслужване и крайно неекологична в експлоатация. Танковете унищожават пътищата и почвата. А и стойността на един моточас е такава, че по-голямото време танковете са возени от колесни платформи. Повечето танкове бяха бракувани или продадени в чужбина. Например Белгия продаде своите леопарди на Ливан.

Немците са възмутени, че холандците и белгийците са убедени, че ще бъдат прикривани от немски танкове. Същите, които бундесверът изтегля заради съкращенията на военния бюджет на ФРГ. Но съседите съкращават бюджетите още по-бързо. Общата численост на армията на Холандия беше съкратена на 47 000 души.

Така нареченият еврокорпус е отделна история. Формално става дума за появил се още в 1992 г. съвместен немско-френски проект за създаване на многонационално обединение на корпусно равнище. Отначалото то се позиционираше като праобраз на новата армия на единна Европа, който ще замени НАТО. Но със замяната не стана нищо и еврокорпусът спешно трябваше да се вгражда в мобилизационните структури на пакта. На хартия всичко изглеждаше красиво. Еврокорпусът в мирно време е щабен батальон, 53 полк за връзка на Франция и френско-немска мотопехотна бригада, т.е. в мирно време реално бойните части в целия еврокорпус са 4 батальона, от които два немски и два френски, общо от 900 до 1300 души. Разбира се, корпусът всяка година прави учения, към които са привличани различни немски и френски танкови и механизирани дивизии. Но и тук има нюанси. Не цели дивизии, а само отделни подразделения, максимум до батальон, което отново поставя въпроса за степента на реалната бойна готовност на целия корпус.

Но най-главното даже не е в това. Фактически цялата военна мощ на НАТО се държи само от две армии – германската, с общо численост 201 000 души, и френската – с обща численост 135 000. И това е всичко. Налице е и Великобритания, чиято сухопътна армия наброява 100 000 души, но реално бойните части са по-малко от половината. Още по-лошо е положението при Испания. Теоретично може да се брои армията на Полша, която е най-голямата в Източна Европа. Супохътните й сили възлизат на 68 000 души, но числеността на реалните бойни подразделения в тях примерно са колкото британските, и в случай на голяма война, на разпореждане на НАТО, Варшава ще може да даде не повече от 15 000 войници.

По този начин, ако се отчита линията на съприкосновението с Русия и Беларус с дължина над 3000 км, целият блок НАТО ще може да разположи сили от 50-70 000 войници и офецери. Или пък 300 000, ако агресорът даде на пакта три месеца време за формиране на неговите части. Ако даде.

Но да се върнем към САЩ. На първо място – сухопътните сили на американската армия се съкращават от сегашните 560 000 до 490 000 войници. И даже онези 30 000, които по-рано бяха дислоцирани в Европа, също ги няма. Четирите пехотни бригади в Германия през 2015 г. ще бъдат върнати обратно в САЩ всичките. Съкращавани са и редица други поддържащи структури на американската армия, като имуществото на заеманите от тях военни бази се връща на местните правителства.

Рязкото си отслабване НАТО се опитва да маскира с формирането на различни нови сили за „особено бързо реагиране“ с обща численост от …5000 души. На 5 февруари решиха да ги вдигнат до 30 000. Особеността на новата структура се съдържа в това, че тя наистина ще може да бъде използвана в сравнение с другите части много бързо в течение на …3-10 денонощия. Кой ще ги чака?

И това е всичко, което целият НАТО може днес да извади и противопостави на бойното тполе. Но и това е под въпрос. За всеки случай щабните офицери в Брюксел не крият факта, че реално равнището на мобилността на тези бързи сили е неизвестна.

Транспортната авиация на НАТО е остаряла и силно съкратена, така че прехвърлянето на тези части по въздуха е невъзможно. По железопътните линии липсват платформи с повишена товароподемност за превозване на тежката военна техника. Заради това се предполага, че части от нея, заедно с боеприпасите, храната и друго снаряжение, ще бъде дислоцирано в специални снабдителни пунктове, в източноевропейските страни – членки на НАТО, в това число и в България.

Общо взето излиза, че НАТО няма с какво да воюва и всичко останало е блъф. Неслучайно новият шеф на пакта Столтенберг направо каза, че „НАТО не иска конфликт с Русия, а точно обратното“. Какво означава „точно обратното“ при тази агресивна политика на САЩ и Брюксел?

НАТО не само, че не е в състояние да воюва с Русия, но и с какъвто и да било по сериозен противник. Да се пъчи и плаши – това може, да стреля по бедуините в пустинята на Либия или по мирните жители на Триполи и Белград – също. Но да тръгне на война с по-сериозен пртивник това със сигурност няма да стане скоро. А и въобще.

източник: Красимир Иванджийски