Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2012 19:11 - СТИХОВЕ НА ПОЕТИ ОТ ВРАБЕВО
Автор: kolevm38 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1782 Коментари: 0 Гласове:
0



v


 

СТИХОВЕ И ПРОЗА ОТ ВРАБЕВО

“ЕСЕНЕН ЕТЮД “ - II част – 1991 г. от СВЕТЛА КОВАЧЕВА


 

* ИЗПЕПЕЛЕНАТА    Ж А Р *

Когато и последните искрици

изпепеляват в някогашната гореща жар,

разпръстнато на хиляди частици

сърцето ще си спомня тоз пожар.

Една сълза прикрито ще разказва

за оня миг преминал като в сън

и в нея няма да гори омраза

но всичко ще заглъхне като звън...

И после всичко се забравя

сърцето търси самота

и огъня и обичта изтлява

остава само пепелта.

И прах покриват спомените свидни

блестящи зеници и стоплени сърца,

въздишки спотаени. И проронени

стотици нежни думи във нощта.

Една любов изтръгната от корена

в трепящата и жива гръд

ще притаи във себе си затворена

една отпусната и отмаляла плът.

И само Бог безмълвен ще приключи

страданията на таз земя,

за теб отново ще отключи

окриляна с любов душа,

за мене изморен ще бъде

и отегчем ще бъда може би

ще ми посочи със ръка отвъде,

където нищо вече не боли.

В тоз миг ще свърши всичко изведнъж

и буйна страст и обич и заблуда,

а падналите светли капки дъжд

ще бъдат плач на любовта ни луда.

Догде е жив човек във грях живее

убиец става не веднъж на любовта,

а тайно Бог по някога се смее

и насърчава го във лудостта.

1988 г.

* ПРОЛЕТНО    ПРИВЕТСТВИЕ *

В уханието нежно на цветята,

в изчезналата снежна белота

в ритмичното туптене на сърцата

усештаме във всичко пролетта .


 

  • * РОМЕО  И   ЖУЛИЕТА – 21 век

  • Жулиета -

  • В лъчисти образ на луната

  • аз виждам теб Ромео

  • и падам ти на колене в краката

  • трохичка обич, дай ми, ти Ромео!

  • Ромео -

  • не мога, мила Джулия,

  • не мога,

  • мен лозето ме чака на полето,

  • виж, погледни нагоре ти небето

  • как с ярки е звезди покрито то

  • и обещава хубав слънчев ден

  • за лозето, мотиката и мен...

  • Жулиета -

  • Аз дълго търсих те любими,

  • избрахте от милионите в света

  • защото твоета душа е несравнима

  • със никоя по свойта доброта.

  • На теб отдадох чувства и желания

  • чрез твоята любов аз Бог видях,

  • не ме оставай да потъвам във ридания

  • ела и зарежи ти лозето завчас !

  • Ромео -

  • Не е такъв векът, о мила Джулия,

  • не мога лозето аз да замина

  • аз искам да обичам, но не мога,

  • задъхвам се от дим на пушещи комини...

  • Тук всичко тъжно е и няма въздух

  • градът препълнен е със “скакалци”,

  • а там на лозето е ведро, ширно,

  • и чистичко от тайни подлеци.

  • Потръгне ли ми лозето, тогава

  • ще си строя овчарник за овце,

  • ще гледам пак звездите,

  • ще слушам до забрава

  • как блеят нежничко за пресничко сенце.

  • Полянката до мене ще обсебя

  • тя китна е, осеяна с цветя

  • ще легна изморен по гръб

  • и във мечтите

  • ще бъда пак със теб

  • далече от града.

  • А птичките , когато ми запеят

  • ще чувам твоя нежен, влюбен глас,

  • и чувствата ми пак ще се зареят

  • разпръснати в ефира и от нас!

  • Каква там дума ти употребяваш

  • такава срещнах в книга от 16-ти век,

  • не мога и не искам ти да разоряваш

  • мечтите за стопанство и прогрес !

  • Жулиета -

  • Ромео, скъпи, осъзнай се малко

  • ти имаш финна и добра душа,

  • недей мечта за лозе и богатство,

  • богатството е само в любовта!

  • Човек живее носен от крилете,

  • вълшебните криле на любовта

  • и повече богат е от царете

  • живяли някога във древността.

  • Че тъмна нощ в душата е без обич

  • кога сърцето страда в самота,

  • когато пепелта покрива свидни спомени

  • и много нежни думи във нощта.

  • Защо ми е такъв живот без ласка

  • без пламенна целувка и без жар

  • смъртта зове ме, нека там в небето

  • да изгасне тоз голям пожар!

  • Отварям медальона със отрова и в миг отивам там отвъд,

  • където нищо няма повече да ме вълнува

  • там горе, в облаците – без светът !

  • И там във космоса,

  • превърната на птичка гласовита

  • над твойто лозе в миг ще полетя ще пея, ще чуруликам и красива

  • ще бъда пак възкръснала във любовта.

И ще се любувам и ще виждам

възхода твой на твоите дела

със бисери мечтите ще иззиждам

и вплитам малкото от теб слова.

Копней, Ромео с тежката мотика

под палещото слънце от радон,

когато видиш стръкче от иглика

не го отсичай, а му дай подслон.

А рано сутрин , почнеш ли да тъпчеш

зелената трева окъпана в роса

спомни си, че в очите ми блестеше

една горчива неизплакана сълза.

Сълза, която все да ти напомня

една лъчиста искрена душа,

която следваше те неотклонно

изпълнена с любов и доброта!

Ромео -

О, мила Джулия, от мене запомни,

че днеска хората не правят добрини,

че добрината крие превъзходство,

което унижава и злоби !

За туй, че прекалено ме обичаше

и преданна ми беше ти до гроб

затуй те отсранявам аз от пътя си

за да се чувствам пак човек и горд!

Не мога да се примиря,

че си свидетелка

на мойто каменно сърце

ще търся друга Джулия съвременна,

която не поглежда туй небе,

а лозето, богатството и практицизма

що среща се във наший век,

и блясъка на златото

по-ярък от мечтите

какво за мен е влюбений човек ?

Жулиета -

Жесток Ромео, нека Бог те съди,

той всичко вижда, как,

живещи на земната планета

човекоподобните в бетон и вар

са вкаменили своите сърца

и са лишили своя дух от обич,

обречени на вечна нищета...

Ромео -

Аз тръгвам, Джулия, че няма време,

достатъчно говорихме със теб,

а шурито ме чака да ореме

и да разчитаме на скъп късмет !

Жулиета -

Любов и космос,

как е невъзможно

и как презирам те, о, век жесток,

отнел ми най-красивата илюзия

да бъда Жулиета

женствена и нежна,

разтапяща от огън във страстта.

Когато те открия, теб Ромео,

такъв, какъвто виждам те в съня

и след като отпия глътка обич

спокойно нека да умра !..

м. Май 1989г.


 


 

  • * КЕРВАНА   НА   МЕЧТИТЕ *

  • И като всички грешници в света

  • осъждаме душите на страдания,

  • сърцето стенещо в разбитата мечта

  • се мята клето във ридания...

  • Мираж е любовта,

  • тя винаги е сянка, която бяга мълком

  • в незнайната тъма,

  • откажеш ли да гониш,

  • обърнеш ли се ти,

  • я виждаш, че тя тича

  • по твоите следи...

  • Тогава ти се спускаш

  • в обратната страна,

  • защото изморен си

  • да гониш любовта.

  • Така това движение

  • с невидима ръка

  • Спасителят нас води

  • в неизвестността.

  • А ний, подвластниците на неговата воля

  • везните щом наклони Бог

  • да любиш или не,

  • ще наведем глави, сълзица ще отроним

  • и ще прошепнем вечното “прости”

  • Тъй дълъг е кервана

  • във него ний вървим,

  • а уморихме ли се вече

  • то нек се отстраним!

  • Че тоз керван е само за сърцата,

  • които се обичат от душа

  • и хванат ли се здраво за ръката

  • едничка би ги разделила сал смъртта.

  • Осъдена със теб е любовта ми

  • но вярата ми ти не разгроми,

  • че може друг ръката ми да грабне

  • и кервана пак със новите мечти...

  • 1989 г.


 

* ЕСЕН   НА  СЕЛО *

  • В тихото балканско селце на края, най-накрая от където започва високия “Гяур баир” в Троянския балкан се намира романтична къща с двор и градини с каменни калдаръми и плочи под лози натежали от тежки гроздове.

  • Вечер небето е осеяно с много звезди, където се очертават съзвездията “Орион” и “Вега” и всички други, щурците започват своя нежен концерт, а въздуха мирише на изсъхнало вече сено складирано в дъното на двора под навеса.

  • Лек полъх на ветрец напомня за приближаващата есен, а пътечките са обсипани със жъли окапали листа.

  • Сутринта е свежа, малко хладна и покрай нашата къща минават стари жени завързали товари на гърба си и държащи плетки в ръцете си.

  • Тук хората са много работливи и за тях единствения смисъл на живота е само трудът.

  • Изкачиш ли се на баира се вижда цялото село, кулата с часовника сред мраморния площад и нашата къща с цялото имение от сливови градини и ливади на площ 10 дка. В различните нюанси светло-жълто, оранжево и кафяво са склоновете на все още зелените баири допълващи красивия етюд на есента...

  • Тишина и спокойствие цари тук в този закътан оазис. Човек може с часове да стои и се наслаждава на природата, да диша чистия балкански въздух и да съхрани всичко добро заложено в душата му. А после, когато се прибере във вътрешната одая постлана с разноцветни губери да посегне към белият лист и напише всичко светло и възвишено.Тази удая има малки прозорчета със железни решетки и по вътрешния интериор със ъгловия шкаф и дървени ракли наподобява тези от Тетевен и Копривщица отразили любовта и българския дух към духовните ценности на народа ни.

  • Над едно легло позлатена икона “Св.Панталеймон” величествено наблюдава философията на времето, а над другото-Бог

  • Исус държи фенер в ръката си и дава светлината, истината и любовта на света. На кръглата старинна висока масичка постлана с битово каре са наредени двете книги на родословието. Една миниатюрна дърворезба напомня един отдавна преминал период на геоложки проучвания на Поморийското “Свещенно “ езеро.

  • Далеч от суетата на града човек наистина може да опознае себе си и да се стреми само към хубавото и ддоброто. При ясно време от другата стая се се вижда телевизионната кула на “Юмрук -Чал”

  • Времето по някога спира и само леко отронения лист понесен от ветреца показва динамиката на времето и на нещо, което вече си отива, на младостта и настъпваааащата есен.

  • м. Х.1990г.


 

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!


 


 

  •  
  •  
  •  





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevm38
Категория: Изкуство
Прочетен: 10316579
Постинги: 7858
Коментари: 2111
Гласове: 1991
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031