СТИХОВЕ НА ПОЕТИ ОТ ВРАБЕВО

ПАВЕЛ БОРЖУКОВ – БОРЖИ

Стихове от стихосбирката “ВМЕСТО ВЕЧНОСТ -

ЛЮБОВ - 2008 Г.

• * С Л Е Д Т Е Б *

• Сърцето ми спря

• на разсъмване.

• Спря от стоустата болка

• захапала моята обич.

• Усетих как спира

• огромна и празна

• най-празната нощ.

• Не вярвах дори,

• че може да стане без теб,

• да цъфнат дърветата,

• да вият гнездо в самото небе

• ятата пред пролет.

• Повярвах в Големия взрив

• на нашата малка вселена,

• запратил душите ни

• в различни галактики.

• И мигом разбрах,

• че няма и няма

• любовно прераждане

• приживе.

• Сърцето ми спря

• на разсъмване.

* П Р И Ч А С Т И Е *

• Да хвърли камък, който няма грях,

• тогава ме съдете за отричане

• от вярата, която пропилях,

• насилвайки се да обичам.

• По някога любезничъл съм силом,

• разтягал съм насилена усмивка,

• тешил съм друг за сълзите пресилени

• и пряко сили някой съм здрависвал.

• И празнодумно с дребни хора

• съм сядал обезсилен на вечеря -

• във делничната преумора

• надявал съм се обич да намеря.

• Животът ни така в невяра се оттича

• и на смъртта разчитаме за нов.. .

• Човек не може силом да обича,

• но насила се живее за любов.

* И З Ц Е Л Е Н И Е *

• Ще продължаваш ли да ме обичаш,

• ако призная греховете си,

• във миговете, когато се отричах

• от любовта и от сърцето си ?

• Ще продължаваш ли да ме обичаш,

• ако призная колко вечери

• с приятели и със момичета

• се вричах до обреченост.

• Не съм светец във любовта,

• не търся святост в този свят,

• но ти надви самия Сатана -

• спаси ме от неведом ад.

• * П И П Н Е Ш К О М *

• Все към тебе, моя сетна обич

• от предпреживе вървя

• с две зелени клонки пипнешком -

• търся живата вода

• в извора на нечие сърце

• да отпия глътчица любов.

• В този дълъг път към теб

• ще ми стигнат ли звезди

• сам да стигна в оня замък,

• в който спиш от сто години?

• Не залутан принц със рядка кръв,

• а обръгнал скитник като мен

• ще отприщи извора потулен

• зад пресъхналите устни.

• Вече вехнат клонките безлистно -

• само със протегнати ръце,

• без звезди и свещ

• продължавам пипнешком

• все към тебе, моя сетна обич.

• * ЛУННО МОМИЧЕ *

• Седма нощ луната се съблича гола

• да преплува висналия океан,

• седма нощ те чакам и се моля

• да удавиш в океана своя свян.

• Да се залюлеем сред звездите

• и заченем в пустоща живот -

• малка е Замята за душите

• вихрени от шеметна любов.

• Да застелеш ложе със косите си,

• вплетени във лунния атлаз

• и да рухне звезден дъжд в очите ти,

• да удави времето във нас.

• Но луната вече се облича -

• мокра, прекосила океана...

• Седем нощи лунно те обичам,

• тебе все те няма, няма, няма...

•  

• * Ф А Т А Л Н О *

• Светулките в очите ти

• разпалиха на лятото пожара

• и пламнаха наоколо тревите

• под стъпките на вятъра-нестинар.

• Кръжаха поднебесни птици

• от залеза обжарени,

• видях светулките в очите ти

• и сам се хвърлих във пожара.

• * ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА *

• Денят – жар птица, от гнездото си

• разпери над морето перушина,

•  

• почука с клюн да видя през стъклото

• разлистилата се смокиня.

• А бризът – вече възвръщенец,

• задъхан до смокинята притича

• и зашептя във крехките листенца:

• “Обича ме, не ме обича...”

• Разкрилен хукна пак подир деня

• да стигне приказната птица,

• душата ми след него зашептя:

• “Обича ме, не ме обича...”

• * ДО КОЛЕНЕ В ЗАЛЕЗА *

• Подтискам прежната си памет

• предприживе лика ти съхранила,

• нагазил съм до колене в залеза,

• а ти изгряваш със любовна сила.

• Не знам кога съм те обичал,

• навярно в някой друг живот -

• познах те по гласа на птица

• сред клоните на пеещо дърво.

• Животът тленен пак ни срещна

• с нищожна разлика във Времето -

• една човешка възраст мимолетна -

• ти в изгрева, а аз преминал хребета.

• И коленича за последно

• с обърната назад глава:

• “О, Господи, ако душата е нетленна,

• защо сме тленни в любовта !”

• * БОЛКА ОТ ПРЕЛЕСТ *

• Колко са ниско звездите над теб,

• сякаш те сливат с друга вселена -

• тъй си уж близко, а тъй си далеч,

• болка си , мила , ах, болка от прелест !

• Ти си вълната, изгряла по залез,

• в пяна с коси разпилени,

• в теб до сърцето потъвам и аз

• болка си, мила, ах, болка от прелест !

• * О П И В А Н Е *

• На Антонио и Албена

• Когато пия с тебе вино,

• усещам корените на лозата

• и сякаш пия сочина

• от бъчвата вълшебна на земята.

• Отпивам от причастието свято

• с молитвен тост към боговете

• да ме благославят, когато

• на свещи пия вино с теб.

• Когато пия с тебе вино,

• усещам да прелива в здрача

• самото ти сърце любима -

• поднесена до устните ми чаша.

• * Д И В А Л О З А *

• Дива си, мила, дива лоза -

• само тя тъй се вее,

• както ти виеш снага,

• само от теб се опивам,

• както от нейния цвят.

• Като нея замаяна

• ти се провираш през клони

• на луди желания

• и стигаш светая светих

• в душата ми блудна и гола.

• Като нея копнееш за плод

• заченат в горещото лято,

• затуй ти е нужна любов

• на луднал човек и на вятър.

• Знам, че си дива -

• дива лоза,

• буйнали с порив нагоре,

• мене ми стига

• да бъда лозаря,

• който отглежда

• твоите диви гроздове.

* НЕДОПИСАНО СТИХОТВОРЕНИЕ *

• Ако беше със теб

• някой друг вместо мен,

• може би щеше да пише

• лунни сонати за арфа

• или рисува дъгата,

• а ти да изгряваш под нея.

• Аз пък все пиша едно

• незавършено още

• стихотворение в бяло

• с накъсани ритми,

• но искам да бъде

• най-хубавото ми

• стихотворение.

• Искам те цялата в него,

• със всичко , което си ти -

• до последния атом.

• Но нещо все ми убягва,

• потъва в безкрая,

• до който никой не стига,

• нещо от нощите,

• в които никой не спи.

• Знам, никога няма

• да стигна до него

• и да напиша

• най-хубавото си

• стихотворение.

* * *

• Всеки живот е орисан

• от Времето.

• Ако е писано

• във Вечната книга

• в апокалипсиса да мрем,

то ЛЮБОВТА

вместо вечност ни стига.

* НЕЗАВЪРШЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ В БЯЛО *

• Едно “незавършено “ според автора, стихотворение излъчва основното послание на тази книга. Това е стихотворението, което влюбените хора дописват през целия си живот.

• От както се помним, от Адам и Ева, та до наши дни, “хората все търсят думи за любов и умират с отворени очи”. В този смисъл, може да се каже, че цялата книга е едно “недописано стихотворение “,

• търсене на изказ на най-съкровеното човешко чувство. Това впечатление се подсилва от взаимното допълване на класическите форми с хайку поезията. Павел Боржуков прилага похвата

• на съчетаването им в три поредни книги и в едно с използването на глаголическите букви постига един собствен стил, който предава своеобразен облик на неговата поезия.

• “Вместо вечност – любов” е книга, която сякаш остава отворена след прочитането и. Последните стихове на повече от творбите не звучат като финални акорди, а като тонове, които резонират в читателската аудитория с нови звуци и багри.

Виолета Събева

Стихове от стихосбирката на Павел Боржуков -

Боржи - “ВМЕСТО ВЕЧНОСТ - ЛЮБОВ “ - 2008Г.

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!