Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2012 18:33 - СТИХОВЕ НА ПОЕТИ ОТ ВРАБЕВО
Автор: kolevm38 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1258 Коментари: 0 Гласове:
0



v

 

Стихове от стихосбирката “ИЗБУХНАЛИ СЪНИЩА”

от Павел Боржуков – Боржи - трета част

* П Т И Ц И Т Е *

    Любовта и Поезията са птиците, които гнездят

  • в човешкото сърце. Чрез тях душите намират общение преди да се срещнат Отвъд.

  • Все пак Любовта е първа. Истинската гнезди, а

  • “кукувичата” се загнездва. Сърцето не винаги я разпознава.

  • Поезията зачева винаги с любов, но стига до

  • сърцето само ако е истинска.

 

    * ВМЕСТО БЕЗСМЪРТИЕ *

  • Някъде в пътя си всеки

  • винаги някого среща -

  • толкова много пътеки,

  • само една е насреща.

  • Всеки във себе си носи безкрая,

  • с любов, нелюбов или смърт,

  • никога никой не знае

  • кой срещу него е тръгнал на път .

  • Може би идва преди и отвъд

  • нашето време и тази вселена,

  • тъй вместо звездно безсмъртие

  • капка любов е за нас отредена .

 

* Г Р Я Х *

  • Човек отглежда в себе си

  • и мъката на някой друг.

  • Фалшиви думи за любов

  • изречени в гореща нощ

  • или предателство полято

  • със чаша тръпно вино

  • утайват доживотна мъка.

  • Подобно кукувица

  • я снася в нечие сърце -

  • гнездо на влюбен гълъб

  • и “причистен” си тръгва.

  • Остава другия човек

  • с излюпената мъка

  • с единствения тежък грях,

  • че някому е той повярвал.

  • Нима светът е разделен

  • на “гълъби” и “кукувици” ?

 

 

 

* СВРЪХ НОВА *

  • Любовта ти бе тъй ярка,

  • че взриви тъмнината,

  • изгори пеперудите,

  • ослепи светулките,

  • а прилепите скимтяха

  • и нямаше къде да се скрият.

  • Нямаше никъде нощ

  • и нямаше изгреви,

  • нито пък залези.

  • Единствена грееше ти

  • след Големия взрив.

  • В мен въздъхна денят

  • и умря обезсмислен.

 

  • * С Т Р А Х О Т Б О Л К А Т А *

  • От чувствата

  • на влюбените преди мен

  • направих диаграма.

  • Изучих лудата и крива

  • и всички отклонения.

  • Разсъдих над възторзите

  • и проследих нелепото,

  • безумно отчаяние.

  • Нали бе нужна сигурност , все пак,

  • преди да сложа всичко

  • във нечий ръце ( или крака).

  • За туй доброто в късното ми раждане

  • бе опита и любовта с гаранция,

  • нещастието пък -

  • безсилието да се влюбя .

  •  
  •  
  • * П И С М О *

  • Пари се, либе, сявга печелят ,

  • младостта е, либе, еднъж на

  • на света. (Народна песен )

 

Любов моя, моя първа обич,

последното писмо ти пиша,

макар да знам, че нямо ще остане -

без отговор, без глас и прочит.

Приижда дълга, празна нощ,

по-празна съм от нея само аз.

Луната е изплезела език,

а вятърът допрял лице в стъклото

немее с твоя глас.

Навярно е дошъл от същата земя,

в която ти отиде сам

да търсиш щастие за двама.

Не те дочаках -

като вълчица самотата

прегриза пъпната ми връв

във нечие леговище.

Увълчих се да те забравя,

но дал ли си сърце с любов

назад не можеш да го вземеш.

Сега се моля не за прошка,

а за тебе -

Бог да ти дари забрава

и любов.

Преваля нощ.

Луната е прихапала език,

а вятърът

все тъй немее с твоя глас.

 

  • * В Я Р Н О С Т *

  • Несподелената любов е до живот,

  • без право на помилване,

  • във нея тлее пещерният огън,

  • зачеващ идното прераждане.

  • Не вярвам в клетвената обич,

  • във верността “завинаги” -

  • звучи като присъда

  • да бъда страж, а тя в тъмница.

  • Единствено да бъда верен мога

  • в несподелената любов -

  • за цял живот, до смърт,

  • без право на помилване.

 

 

* П Р И З Н А Н И Е *

  • Недей измерва любовта ми

  • със липсата на нежност !

  • Неродена още моята ласкавост

  • се сви във пазвата на таралеж

  • и грубостта ми бе единствена

  • надежда,

  • с която пазех мъжкия си глас.

  • Затуй е приглушен

  • от неми викове,

  • когато те упреквам,

  • затуй е вкаменен,

  • когато те любя,

  • и трепери нажежен

  • кога, сънувам, че те няма.

  • Затуй...

  • дано да разбереш,

  • че грубостта ми е скала,

  • в която съхраних

  • ненапита нежността си,

  • докато търсех твоите устни.

  •  
  •  
  • * П Р Е Д П Р О Л Е Т Н О *

  • Първо от тебе ми дъхва на пролет

  • с бликнали някъде ручеи,

  • с южния вятър, който неволно

  • пали в косите ти рижаво чудо.

  • Сещам отново искрици в смеха ти

  • блеснали с птичия прелет,

  • чиста земята (даже в греха си)

  • ляга във злачна постеля.

  • Питам се пак ли сърцето ми

  • лудва с измислено чудо?

  • Въпреки всичко е пролет и ето -

  • цъфват в очите ти люляци.

 

  • * У Г Р И З Е Н И Е *

  • И най-щастливият е малко тъжен -

  • във споделената любов

  • единият обича повече.

  • Везните ни не висват никога

  • във звездно равновесие,

  • затуй не те коря,

  • че често аз съм сам

  • във своята лудост.

  • На мен ми стига, че те има

  • и някак си щастлива с мен,

  • но ми е малко тъжно,

  • че аз съм по-щастливият.

 

  • * НОЩ НА ЧУДЕСАТА *

  • Луната е вдъбната стъпка

  • от конско копито в небето,

  • замръкнал сред Млечният път

  • небесният табор разпряга конете.

  • Над морното село припада часа,

  • във който претихват щурците,

  • тогава се случват безброй чудеса

  • насън и на яве в душите.

  • Самотно, сънливо звънче

  • подрънва във унес на двора,

  • а горе вечерница будна тъче

  • чеиз до зори неуморно.

  • Но зведния табор заспива,

  • проглеждат тревите с роса

  • и спира до мен самодива -

  • нали е нощта на безброй чудеса.

 

  • * ДЪХ НА ПРИТАЕНО ВИНО *

  • На Веселин и Таня

  • Дали в сърцето ти ме още има

  • такъв, какъвто влязох там -

  • със дъх на притаено вино

  • и жрец намерил божество и храм?

  • Дори и най-доброто вино

  • понявга прекипява във оцет

  • и любовта ти, може би, любима,

  • ще прекипи във твоето сърце.

  • Кръжат невидими звездите ни

  • и аз не знам дали ме още има,

  • но знам – любов дори да прекипи

  • остава притаено вино.

 

* МЕЧКАРСКО ХОРО *

  • Сто скитащи мечки на воля

  • кръстосват горите в Пирина,

  • пет нощи молитвено моля

  • луната да слезе пак синя.

  • Край синия огън мечкарят

  • допива кратунката с вино,

  • прегръща гадулката стара -

  • така се прегръща любима.

  • И рукват светулки над Пирин,

  • танцуват там звяр и човек,

  • Голямата Мечка напира

  • към звездния кошер със мед.

  • Достигнал луната на ръст

  • мечкарят не спира да свири,

  • додето се скъса лъкът.

  • Сто мечки със него в Пирина

  • са сетили същият дъх

  • на руйното мелнишко вино.

 

 

  • * С Ъ Н Я Т *

  • Сънят е черно – белият живот, изчистен от грима на цветовете . В негатива му се запечатват истини

  • на дните, които човешките сетива и разум често подминават, а после кондензират в китайски капки.

  • Те отекват като изстрели в съня, докато избухне оня страшен взрив на съвестта, след който сме осъдени на доживотно бдение. Дори и само за това,

  • че сме били безмълвни свидетели на тези истини.

  • Сънят е будният живот на съвестта.

 

  • * ИЗБУХНАЛИ СЪНИЩА *

  • Векът набира скорост на скала

  • запокитена

  • по хребета на времето,

  • зад него зейналият вакуум

  • вдишва

  • песъчинките на стародавните

  • часовници.

  • Увлечени връхлитаме

  • в пространството на новия синхрон,

  • предишното

  • се дави с вик във вас

  • и болка изтича с любовта.

  • Предишното с билиони пипала

  • захранва клетките в зачатие,

  • а мозъкът набъбнал от флуиди

  • превръща

  • гените ни в бройлери.

  • Векът е тъй прецизен

  • лекува раните без шевове

  • и притъпява болките

  • с упойката на летаргичен сън.

  • Какво съм аз без болка

  • и без жива рана,

  • която ми напомня, че съм смъртен,

  • без вик, със който се надявам

  • да се родя или умра?!

  • През рехавата сянка на съня ми

  • прилитат прилепи с бръмчене-

  • безкрили мисли излетели

  • от хауса на миналия ден.

  • Със хищни знаци на крилете

  • пикират клюнести бомбардировачи

  • над селища , блата и кладенци

  • усетили воня на леш и нефт.

  • А в моя мирен и забравен град,

  • където оцеляваме по бедност,

  • прелитат само прилепи с коли

  • забързани назад към пещерите.

  • Там, някакъв човек на светофара,

  • навярно полудял от глад и срам,

  • се смее крачещ на червено

  • срещу клюнестите лимозини.

  • Една премина на форсаж

  • и пътем го отнесе от платното,

  • видях усмивката му да избухва

  • на хиляди парчета поломена.

  • Започвам да ги слепвам във съня си

  • с парчета от Ирак, Аточа и Беслан,

  • но истини в напиращият ден

  • избухват пак във черно-бяло.

  • Един слепец като сапьор

  • опипва всяка плочка -

  • аз бързам,

  • зажумял от светлина

  • и нямам време да го спра.

  • Едно дете надвисва от етажа

  • след своите книжни лястовици.

  • Пак бързам

  • и не секвам детската игра,

  • защото нямам време да се спра.

  • Един пиян ме назова по име -

  • не го познавам по гласа,

  • а нямам време да го видя.

  • Неистово забързан

  • се спирам във съня си

  • след летаргичен взрив

  • и търся път да се завърна

  • към болката и корена.

  • Къде да се завърна -

  • не съм ли сам изтръгнал

  • своя корен?

  • Това, което бих оставил

  • страхливо е последвало слепеца,

  • потърсило опора

  • от пияния приятел

  • в гнездо на книжни лястовици.

  • Аз искам да се спра,

  • но почвата сама под мен

  • не спира да се движи.

  • Внезапно преминавам

  • покрай Старата стена

  • и чувам викове на войни

  • от прежни времена.

  • Слепецът я опипа и въздъхна -

  • започваше алеята,

  • нататък беше ясно.

  • Гърмежи някъде вибрираха,

  • а пресният бетон под тях потъваше,

  • отстъпваше височина

  • на новите стени и хората.

  • Подгонена от детски пръсти

  • Бяла лястовица

  • кацна на приведения гръб.

  • Човекът се изправи,

  • в миг дланите омекнаха,

  • подхванаха детето

  • и го издигнаха крилато

  • над стените и над хората.

  • Най-сетне бях заспал.

 

Павел Боржуков – Боржи – Стихове от стихо-

сбирката “ ИЗБУХНАЛИ СЪНИЩА” - трета част

2005 г.

 

 

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

 





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevm38
Категория: Изкуство
Прочетен: 10315202
Постинги: 7858
Коментари: 2111
Гласове: 1991
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031