Стихотворения от стихосбирката на Павел

Боржуков – Боржи - “ ИЗБУХНАЛИ СЪНИЩА “

Втора част

* Б Я Г *

• Без дъх останал, тичам подир дните,

• но тях преди да ги настигна още,

• застигат ме самите те,

• задъхани от бяг сред нощите.

• И нямам време да поема дъх

• от вятъра и шеметния бяг,

• но някога ще стигна някой връх,

• където ще обяздя вятъра .

• * П О С Л А Н И Я *

• Огромното изцъклено око

• на телескопа в Порто Рико

• немигащо се взира към звездите

• да зърне знак от божи промисъл;

• и милиони чифтове очи

• пробойват земното небе

• да долавят човешки знаци

• кръстосващи вселената

• Дали не са кодирани в щурците

• послания от прежни времена,

• а ние да се взираме в безкрая

• със закърнели вече сетива;

• или в градежа на мравуняци

• да е записан някакъв модел

• на свят, във който да прозрем

• поличбата на крехка временност?

• И може би, все тъй вторачени

• в незримото отвъд земята

• слепеем за послания

• излъчвани от мравки и щурци.

• * С В И Ш Е *

• Не вярвам, че човек е сътворен

• по божие подобие,

• след толкова падения

• с лика на ангела господен.

• По-вярвам в дивата природа

• пилила острите му зъби

• и във греха му първороден

• с изплаканите неми сълзи.

• Все пак , човекът само

• със зъбите твори усмивка

• и промълвява “мамо”,

• преди в смъртта да стихне .

* Н О Й *

• Пак този следпотопен дъжд -

• не спира да вали и жвака

• в ботушите на сто войни

• поели крак към преизподнята.

• Вали във Косово, Чечня, Ирак...

• Набъбнал на омразата живака

• нагоре все пълзи – към Арарат,

• където Ной на кораба господен

• е пуснал и последния си гълъб

• да търси обетована земя.

• В просъницата някъде отвъд,

• отвъд съня ми, нощен

• все тъй без котва и без път

• Ной плава сред Потопа още.

•  

• * К О Ш М А Р *

• С парчета градобитни облаци

• и гейзери изригнала земя

• приижда хоризонта главоломно.

• Дървета , птици, зверове

• роботи и получовеци

• рисуват най-голямото платно -

• посмъртната картина на Пикасо.

• Светът не трябва да я види -

• на търга ще наддавам до безумие

• да преживея сам

• “Апокалипсиса”.

* К В А З И М О Д О *

• Под купола на Антарктида

• свести отново бичът на Атила,

• вещае смърт за неродените.

• От зейналата паст вали озон,

• а фарисеите във храма

• разменят сребърници срещу кожи.

• Човечеството предозирано

• не сеща земната погибел

• и живите не чуват Конника,

• че приближава галопиращ.

• А аз, мутирал Квазимодо,

• се вкопчвам в поднебесната камбана -

• вместо език се блъскам във звездите

• дано изтръгна медни звуци.

• И падам със протритото въже

• посред тържището в храма,

• но продължавам да размахвам

• разплетеното въжено парче

• вместо камшик сред фарисеите.

* П И К О В Ч А С *

• Господа, обсебили ефира

• Белязани с непростосмъртен знак,

• и вас и мене няма да ни има,

• когато стъмне в пиковия час.

• Ще стане “късо” от безмислие,

• покрило всички честоти

• и в тъмното ще се сборичкаме,

• кой пръв навън да се спаси.

• Изпълнил сетната поръчка,

• ще ме изключат заедно със вас,

• но знам – и мене ще разкъсате,

• когато дойде пиковия час -

• часът на виещите вълци.

•  
•  

• * Т А Н Т А Л *

  Това море,

• без капчица вода за мен,

• е моя мегаполис

• прелял от многолюдност.

• О, Господи

• да съм Тантал

• изсъхнал в жажда

• сред човешкото море

• е нечовешко и непростосмъртно ,

• но докато страдаме

• наказваш ни с безсмъртие .

* С К Е П Т И Ч Н О *

• Не знам кои са повече -

• които плачат истински

• или потомците на крокодила?

• Мъжете пестеливо просълзяват,

• за да събудят майчински инстинкт,

• жените стрелят често с плач

• от всяко разстояние в мъжете.

• Дори децата разпознават бърззо

• единственото си оръжие,

• и плачещият скришом

• понякога се мами сам...

• Но как, кажи ми да не вярвам

• на сълзите им, Господи -

• нали човек, все пак не е Москва* ?!

• _______

• * “Москва не вярва на сълзи”- руски филм, добил

• широка популярност.

* С А Н Ч О *

• Мой храбри оловни войнико,

• с когото пребродихме детството

• и сторихме куп чудеса!

• Катерихме вражите крепости

• без шлем и без ризница

• презрели страха от смъртта,

• въздавахме вред справедливост.

• Загуби във битката ръката си,

• отпосле разбра, че било при Лепанто,

• тогава научих чак твоето име.

• Мой храбри оловни войноко,

• останал във шкафа на детството...

• Когато те срещнах отново

• ти носеше стари доспехи,

• в които се сипеха

• стрелите на присмеха.

• Застанах пак редом до теб,

• и ти ме погледна и рече:

• “Отдавна те чакам,

• приятелю Санчо”.

•  

• * НА ГРОБА НА ДАМЯН *

• И нищо, че крила корави нямам...

• Човешкото небе, поете,

• бе твоята надземна твърд.

• И нищо , че животът ни ограбил...

• С живота си надмогна всяка смърт.

• ... И туй сърце, което толкоз страда.

• Какво са трите дни на кръстта

• пред толкоз земни дни на клада -

• да беше камък щеше да се пръснеш...

• Но ако огън нямаше в сърцето

• не би огрял живота и смъртта,

• затуй, макар, че изгоря, поете,

• от пепелта направи ти крила

• и после с песента си недопята

• отново пак се върна на света.

Павел Боржуков – Боржи

Стихове от стихосбирката “ ИЗБУХНАЛИ СЪНИЩА

Втора част

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!