Постинг
07.04.2016 17:06 -
Розетата от Плиска – отключващ код за генома ни
Автор: elcho
Категория: История
Прочетен: 1287 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2016 17:08
Прочетен: 1287 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 07.04.2016 17:08
Когато е открита, Розетата от Плиска заема скромно място в българската история, защото изследователите приемат, че тя е само пореден средновековен артефакт. Но археоложката Магдалина Станчева не мисли така. Тя полага неимоверни усилия да я популяризира и прави прочит според знанията на тогавашната ни историческа наука. Днес, когато Робърт Бовал и учени от Великобритания и САЩ признаха, че нашата човешка история тръгва от Черноморската цивилизация, седемлъчната роза от Плиска добива ново значение. Вътре в нея се крие код, който може да се използва съвсем практично от всеки българин, където и да се намира по света.
За какво става дума?
Чрез знаците върху нея седемлъчната розета задейства енергиите в тялото. Неслучайно тя е била известна в древността на шумери и халдейди като „звездата на мага”. Като жречески инструментариум крие знания, чрез които древните българи са възприемали и управлявали света си. Най-малкото заради това е необходимо да погледнем на вече известното от друг ъгъл. Розетата е била използвана от колобрите, най-просветената прослойка на богомилите, но и от висшата ни аристокрация, със същата цел – за гадаене и защита. Заедно с това е била символ на един от най-мощните ни родове – Дуло. „Дуло” означава, освен бойна „тръба” и „цев”, също така и „шлем”, броня, защитаваща боеца. Много интересно е, че акадско-вавилонското име на сградите – аналог на пирамидите в Египет, „зукирату“, означава „тръба на божествен дух“. Шумерите наричали зикуратите ЕШ, което означава „върховен“ или „най-висок“, каквито наистина били тези постройки. Думата също може да означава числова стойност, свързана с „мерния“ аспект на зикуратите, както и „топлинен източник“ („огън“ на акадски). Самюъл Н. Крамър дава следното описание: „Зикуратът, стъпаловидната кула, която станала отличителен белег на месопотамската храмова архитектура… била предназначена да изпълнява ролята на връзка, и реална, и символична, между боговете на небето и смъртните на земята“. Такава е и ролята на Розетата от Плиска – да свързва човека с Бог.
Откритията на шумерски и ранноегипетски текстове по българските земи могат да намерят обяснение, ако се потърсят правилните връзки, а те са свързани с корените на човешката цивилизация. Именно затова тълкуването на името на един от най-важните български родове, чийто знак е върху седемлъчната звезда от Плиска, е изключително важно.
По какъв начин каменен артефакт е можел да служи за нещо повече от пророкуване и защита? Върху повърхността му и от двете страни има знаци, които са свързани с космически символи. Черноризец Храбър в произведението си „За буквите” споменава, че българското рунно писмо е служело за гадаене. Писаното слово за древния човек е било равносилно на магически код и е имало глобално съдържание. То е било привилегия за малцина, достигнали вътрешно познание и мъдрост. Най-старата писменост в света е българският „куниг“, на чиято основа е създадена глаголицата. Писмените знаци са се наричали „кун”. В Шумер и Акад думата „кунуку“ означавала „царски надпис“. Според някои от учените писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа. Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди от Иран, Волжско-Камското междуречие, до Северен Кавказ, Добруджа и днешна България .
От времето на Кирил и Методий арабски източници споменават, че световният език на дипломацията е българският. Несъмнено в единния свят на древните ни предци писмеността е била свещено средство за комуникация, но би трябвало да си отговорим с кого.
Да се върнем на седемлъчната розетата, която все още крие тайното си послание. Донякъде светлина за духовното й съдържание може да хвърли Петър Осоговец в „Съдбата на народите” от 956 г. от н.е. Той споменава, че Господ създал звездите, за да красят небесната твърд и като знамение на хората през вековете И всеки ангел на съществуващите основни народи измолил звезда за своя довереник, но за България не останало; и тогава Господ се смилил и дал на българите Млечния път. В Египет небесната кожа на РА, Богът-Слънце е изобразявана като Млечния път. Ако излезем от митологията на апокрифа, ще видим следното рационално съдържание. Седемте лъча на розетата олицетворяват небесни тела, а българите имат привилегията да имат достъп до Млечния път и купища звезди чрез портал, който са забравили как се отваря.
В Книга на мъртвите пише: „Изискване на търсещите вечен живот е да построят на земята съвършени копия на небето „на скрития кръг на Дуат в тялото на Нут”(небето). „Който направи точно копие на тези форми и го познае, ще стане добре подготвен дух, както на небето, така и на земята.” Земното щастие и безсмъртието могат да се постигнат чрез изучаването на звездите и прехвърлянето на техни магически изобразени съответствия върху земята. Това обаче не се дава на непосветения и на този, който не търси извисяване.
Скорошни открития хвърлят светлина върху нашата история и са във връзка със знанието, оставено върху розетата от Плиска. Две хиляди години преди „Египетска книга на мъртвите” в България са намерени и разчетени нейни образци, което потвърждава тезата за Черноморския регион като люлка на цивилизацията. При новия прочит на изследователя Стефан Гайд на енеолитната плоча от Точиларе, пръстена от Езерово, Кьолменския надпис, Фригийските надписи на цар Мидас, се доказва напълно убедително, че лиенарната писменост произлиза от най-древната йероглифна пиктографска писменост – тракийски калиграфски стил и предхожда гръцката и финикиска азбуки. Тракийските династии на хиксосите в Египет са дали тласък и на тях се дължи разцвета на египетската цивилизация. Те са царували 1600 години между 3100 и 1500 г. пр. н.е. Според други доказателства, българското участие в египетския растеж е още по-ранно. Неоспоримо е доказателството, че енеолитните плочи от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница всъщност са първите образци на глави 15, 17, 30А, 30Б, 78, 85, 124, 125 от „Египетска книга на мъртвите”. А краткият текст на пръстена от Езерово е всъщност запис на глави 147 и 148 от същата знаменателна книга. Ако някой е посетил музея в Кайро, може би се е чудил какво правят добре познатите ни тракийски ритони там, които не са припознати като известна култура.
В този контекст Писмо-грамота на цар Иван Александър, написана в Никопол на 4 октомври 1352 г. на български език до венецианския дож Андреа Дандоло, със смесица от езици, между които и персийски, вече не изглежда странна. Очевидно българската аристокрация е владеела и старите български писмовни системи, които са имали магически характер. Става ясно защо седемте лъча на розетата от Плиска отразяват това, което е горе и го „смъкват” долу. Те са пряко свързани с тайната на писмеността като божествен инструмент на познанието.
Седeмлъчната звезда се среща в Шумер, Акад, Асирия, Вавилон и е позната като „Звездата на магите“ на халдейските и мидийските жреци. Седмицата в държавата на шумерите е свещено астрономическо отражение на седемте крупни обекта в нашата галактика. В шумерските магически, епически и хронографски трудове се говори за 7 порти; 7 планини; 7 воини; 7 свещени пламъка; 7 дни и нощи. 7 човека в една преграда на ковчега – кораб, чрез който шумерският герой Зиусудра, спасил света от потопа. Зиусудра е праобразът на много по-късния Ной. Не на последно място само в българската азбука 7 от буквите означават едновременно глаголи. Първата българска държава ИДЕЛ (иде – седем ел – племена) , откъдето идва думата „идеал”, е била основана върху статуквото уредено между 7 племена. Има и 7 български държави по света. Седмицата всъщност е изображение на това, което е горе, което, както разбрахме, се е смятало за важен сегмент на безсмъртието.
Българите са имали познания за небесните тела и принципите на строежа на Вселената, както и на живота на Земята. Много от мегалитните обекти в България сочат към Полярната звезда. И други народи от древността са я почитали като небесен център, но при нашата митична традиция има „миграция” и към друга централна небесна сфера – тази на Плеядите като сезонен заместител на Златният Стожар или Полярната звезда. Те са почитани, което е видно от българския традиционен календар, когато са в техния зенит в дните около Архангеловден, поради, което придобиват наименованието Стожари или Седмостълбци. Известно е почитанието на Сириус и при безписмените додони в Африка, така че не е чудно, че и нашите предци са имали астрономическа култура.
За какво става дума?
Чрез знаците върху нея седемлъчната розета задейства енергиите в тялото. Неслучайно тя е била известна в древността на шумери и халдейди като „звездата на мага”. Като жречески инструментариум крие знания, чрез които древните българи са възприемали и управлявали света си. Най-малкото заради това е необходимо да погледнем на вече известното от друг ъгъл. Розетата е била използвана от колобрите, най-просветената прослойка на богомилите, но и от висшата ни аристокрация, със същата цел – за гадаене и защита. Заедно с това е била символ на един от най-мощните ни родове – Дуло. „Дуло” означава, освен бойна „тръба” и „цев”, също така и „шлем”, броня, защитаваща боеца. Много интересно е, че акадско-вавилонското име на сградите – аналог на пирамидите в Египет, „зукирату“, означава „тръба на божествен дух“. Шумерите наричали зикуратите ЕШ, което означава „върховен“ или „най-висок“, каквито наистина били тези постройки. Думата също може да означава числова стойност, свързана с „мерния“ аспект на зикуратите, както и „топлинен източник“ („огън“ на акадски). Самюъл Н. Крамър дава следното описание: „Зикуратът, стъпаловидната кула, която станала отличителен белег на месопотамската храмова архитектура… била предназначена да изпълнява ролята на връзка, и реална, и символична, между боговете на небето и смъртните на земята“. Такава е и ролята на Розетата от Плиска – да свързва човека с Бог.
Откритията на шумерски и ранноегипетски текстове по българските земи могат да намерят обяснение, ако се потърсят правилните връзки, а те са свързани с корените на човешката цивилизация. Именно затова тълкуването на името на един от най-важните български родове, чийто знак е върху седемлъчната звезда от Плиска, е изключително важно.
По какъв начин каменен артефакт е можел да служи за нещо повече от пророкуване и защита? Върху повърхността му и от двете страни има знаци, които са свързани с космически символи. Черноризец Храбър в произведението си „За буквите” споменава, че българското рунно писмо е служело за гадаене. Писаното слово за древния човек е било равносилно на магически код и е имало глобално съдържание. То е било привилегия за малцина, достигнали вътрешно познание и мъдрост. Най-старата писменост в света е българският „куниг“, на чиято основа е създадена глаголицата. Писмените знаци са се наричали „кун”. В Шумер и Акад думата „кунуку“ означавала „царски надпис“. Според някои от учените писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа. Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди от Иран, Волжско-Камското междуречие, до Северен Кавказ, Добруджа и днешна България .
От времето на Кирил и Методий арабски източници споменават, че световният език на дипломацията е българският. Несъмнено в единния свят на древните ни предци писмеността е била свещено средство за комуникация, но би трябвало да си отговорим с кого.
Да се върнем на седемлъчната розетата, която все още крие тайното си послание. Донякъде светлина за духовното й съдържание може да хвърли Петър Осоговец в „Съдбата на народите” от 956 г. от н.е. Той споменава, че Господ създал звездите, за да красят небесната твърд и като знамение на хората през вековете И всеки ангел на съществуващите основни народи измолил звезда за своя довереник, но за България не останало; и тогава Господ се смилил и дал на българите Млечния път. В Египет небесната кожа на РА, Богът-Слънце е изобразявана като Млечния път. Ако излезем от митологията на апокрифа, ще видим следното рационално съдържание. Седемте лъча на розетата олицетворяват небесни тела, а българите имат привилегията да имат достъп до Млечния път и купища звезди чрез портал, който са забравили как се отваря.
В Книга на мъртвите пише: „Изискване на търсещите вечен живот е да построят на земята съвършени копия на небето „на скрития кръг на Дуат в тялото на Нут”(небето). „Който направи точно копие на тези форми и го познае, ще стане добре подготвен дух, както на небето, така и на земята.” Земното щастие и безсмъртието могат да се постигнат чрез изучаването на звездите и прехвърлянето на техни магически изобразени съответствия върху земята. Това обаче не се дава на непосветения и на този, който не търси извисяване.
Скорошни открития хвърлят светлина върху нашата история и са във връзка със знанието, оставено върху розетата от Плиска. Две хиляди години преди „Египетска книга на мъртвите” в България са намерени и разчетени нейни образци, което потвърждава тезата за Черноморския регион като люлка на цивилизацията. При новия прочит на изследователя Стефан Гайд на енеолитната плоча от Точиларе, пръстена от Езерово, Кьолменския надпис, Фригийските надписи на цар Мидас, се доказва напълно убедително, че лиенарната писменост произлиза от най-древната йероглифна пиктографска писменост – тракийски калиграфски стил и предхожда гръцката и финикиска азбуки. Тракийските династии на хиксосите в Египет са дали тласък и на тях се дължи разцвета на египетската цивилизация. Те са царували 1600 години между 3100 и 1500 г. пр. н.е. Според други доказателства, българското участие в египетския растеж е още по-ранно. Неоспоримо е доказателството, че енеолитните плочи от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница всъщност са първите образци на глави 15, 17, 30А, 30Б, 78, 85, 124, 125 от „Египетска книга на мъртвите”. А краткият текст на пръстена от Езерово е всъщност запис на глави 147 и 148 от същата знаменателна книга. Ако някой е посетил музея в Кайро, може би се е чудил какво правят добре познатите ни тракийски ритони там, които не са припознати като известна култура.
В този контекст Писмо-грамота на цар Иван Александър, написана в Никопол на 4 октомври 1352 г. на български език до венецианския дож Андреа Дандоло, със смесица от езици, между които и персийски, вече не изглежда странна. Очевидно българската аристокрация е владеела и старите български писмовни системи, които са имали магически характер. Става ясно защо седемте лъча на розетата от Плиска отразяват това, което е горе и го „смъкват” долу. Те са пряко свързани с тайната на писмеността като божествен инструмент на познанието.
Седeмлъчната звезда се среща в Шумер, Акад, Асирия, Вавилон и е позната като „Звездата на магите“ на халдейските и мидийските жреци. Седмицата в държавата на шумерите е свещено астрономическо отражение на седемте крупни обекта в нашата галактика. В шумерските магически, епически и хронографски трудове се говори за 7 порти; 7 планини; 7 воини; 7 свещени пламъка; 7 дни и нощи. 7 човека в една преграда на ковчега – кораб, чрез който шумерският герой Зиусудра, спасил света от потопа. Зиусудра е праобразът на много по-късния Ной. Не на последно място само в българската азбука 7 от буквите означават едновременно глаголи. Първата българска държава ИДЕЛ (иде – седем ел – племена) , откъдето идва думата „идеал”, е била основана върху статуквото уредено между 7 племена. Има и 7 български държави по света. Седмицата всъщност е изображение на това, което е горе, което, както разбрахме, се е смятало за важен сегмент на безсмъртието.
Българите са имали познания за небесните тела и принципите на строежа на Вселената, както и на живота на Земята. Много от мегалитните обекти в България сочат към Полярната звезда. И други народи от древността са я почитали като небесен център, но при нашата митична традиция има „миграция” и към друга централна небесна сфера – тази на Плеядите като сезонен заместител на Златният Стожар или Полярната звезда. Те са почитани, което е видно от българския традиционен календар, когато са в техния зенит в дните около Архангеловден, поради, което придобиват наименованието Стожари или Седмостълбци. Известно е почитанието на Сириус и при безписмените додони в Африка, така че не е чудно, че и нашите предци са имали астрономическа култура.
© Коментари - Еднокнижникът
Да видим дали ТАСС, ВЗГЛЯд и тн имата п...
ЗАГАДКИТЕ ОКОЛО НУРГЮЛ – ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ,...
Да видим дали ТАСС, ВЗГЛЯд и тн имата п...
ЗАГАДКИТЕ ОКОЛО НУРГЮЛ – ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ,...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
