Постинг
08.07.2014 22:17 -
SPAROTOK - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
SPAROTOK - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
БЪЛГАРСКИЯТ ЗНАК IYI В СКАНДИНАВИЯ
Днес все повече хора осъзнават колко древен е народа ни. Това стана благодарение на станалите достъпни исторически извори. Много от тях са били известни на учените в миналото, но по една, или друга причина са премълчани. Изследователите, чиито творби са станали основа на изучаваната в университетите ни история решават да наблегнат само на древните свидетелства, които пасват на теориите им. B миналото бщо взето бяха споменавани стари автори, които поставяха българите вън от Тракия. Теофан и Никифор локализират Стара Велика България в Приазовието. Там според тях е древната родина на дедите ни. Михаил Сирийски ни запраща още по-далеч – край планината Имеон в Средна Азия. Учените не допуснаха възможността присъствието на българи край Кавказ, или Имеон да е свидетелство само за колониите на дедите ни. Както при всеки голям и силен народ, част от предците ни са напускали родината си и са се заселвали по други места. Така правят също галите, гърците, да не забравяме и римляните, които колонизираха три континента. Именно миграциите на дедите ни обясняват защо тяхното име се свързва с толкова много региони освен Тракия. Това са Кавказ, Средна Азия, Ирландия, да не забравяме и Скандинавия. За последното място знаят малко хора. Отец Паисий споменава бегло скандинавляните, за българи в Скандинавия прочитаме и в Зографска История. Още по-рано корените на народа ни са поставени в Северна Европа от Мавро Орбини. Той цитира Йордан, Методий Мъченик и Франц Иреник, според които българите произлизат от Скандинавия. Това е и виждането на шведът Олаус Магнус. Той създава интересна творба, а и карта. На нея в специална таблица са посочени народите, чиято родина и Скандинавия. Това, че сред тях са шведите и датчаните не би учудило никого. Магнус обаче представа също хуните и българите като изконни жители на Скандинавия.
със стрелка е посочено името на българите в таблицата на Магнус
Сведението на шведския учен е интересно, но трябва да се разгледа критично както и всеки друг исторически извор. В случай, че дедите ни бяха германски народ, то езика, културата, а и външният ни вид щяха да са като тези на германите. Ние обаче сме твърде различни, сред нас преобладава понтийския антролологичен тип, т.е. на хората обиталвали Черноморското крайбрежие от най-дълбока древност...Защо тогава Магнус ни свързва със Скандинавия? Съществуват няколко възможности. Едната е, че шведският изследовател се е объркал.Или пък на Магнус е било известно, че в дълбока древност скандинавци са дошли на Балканите и са станали част от народа ни? Възможно е също Магнус да е чул да древни селища на българите в Скандинавия и да е решил, че това е и родната земя на дедите ни. Това е най-правдивата версия за пораждането на вярването, че българите произлизат от Северна Европа. Съществуват достатъчно данни, които да я подкрепят. Едва ли се дължи на случайност факта, че в Европа България и Дания имат най-много погребални могили в съотношение територия-брой на древни паментици. В Дания могилите са около 40 000, а у нас са малко повече на брой - 50 000. В земите на Дания е открит и Гундеструпският котел, за който учени като М.Дж.Грийн смятат, че е изработен от траки. Докато този интересен артефакт е от II-I век преди Христа, то други, не по-малко интересни обекти са от времето на Бронзовата Епоха. Става думи за торкви, шлемове, мечове, върхове на копия, брадви и т.н.
Комбинацията на значително количество погребални могили в Дания и артефакти от тракийски произход са индикация за това, че преди няколко хиляди години част от дедите ни се е заселила в Скандинавия. Датските учени признават, че обичаят на кремацията не е бил типичен за страната им и, че е донесен от чужд народ, който е дошъл от юг. Отново народ от юг въвежда бронза и нов вид въоръжение. Кой точно е този народ, датските изследоваели на миналото не пожелават да кажат. Намират се баче учени, като W. von Brunn, който посочва без колебание аналози между различни находки от Скандинавия и такива от ареала на трако-кимерийците. Други примери за взаимоотношения между Балканите и Скандинавия са споменати от Й.Атанасова и П.Кишачки (Д.Гергова, Some common problems of the interrelations between Thrace and Northern Europe, Pulpudeva 6, Sofia, 1993, с.68). Цитирайки Йенсен Д.Гергова посочва връзката между Дания и Тракия в Древността (J.Jensen, Ein Thrako-Cimmerischer Goldfund aud Dӓnmark). Важна информация представя и E.Nylen в работата си “Der Norden und die Verbindungen mit dem Thracish-Dacischen Raum” – Северът и връзките с Трако-Дакийския регион. Представени са артефакти от Дания като са показани и успоредиците им от Тракия, по точно сребърни фалери от погребение край Стара Загора. Между многото интересни находки, които траките оставят в Дания присъстват няколко, които изследователите не са споменали. Каква е причината за това е трудно да се каже, но артефактите са от изключителна важност. Става дума за особен вид брадви от Бронзовата епоха. На някои от тях са изобразени особени знаци. Един от тези знаци е типичен за културата на старите българи – IYI.
на обектите с номер 46 и 47 може да се види съвсем ясно българския знак IYI
Този знак IYI се среща в България още преди хиляди години. Изсичан е върху скали, каменни блокове на крепости, изписван е на глинени съдове, срещаме го и по пръстени, медалиони и разбира се розетката от Плиска. Знакът IYI е използван дори като хералдически знак от нашите владетели.
Няма абсолютно никакви сведения, които да свържат Дания с тюрки, или иранци, но за сметка на това връзките на Дания с Тракия са изобилни. Благодарение на това, че старите българи са отъждествявани с траките в продължение на хиляда години, а и че знака IYI е типичен за културата на старите българи, разбираме защо Олаус Магнус поставя корените на народа ни в Скандинавия. По времето на шведския изследовател името на траките е заменено от това на българите както знаем от летописецът Фулко-...Vulgariorum, quos vocitant Thracas ...(Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, с. 374). Нашите учени разбира се смятат това сведение за объркване...
Какво търси обаче българския знак IYI в Дания? Защо Орбини, Магнус, Йордан, Методи Мъченик, Франц Иреник и др. свързват българите със Скандинавия? Най-логичното обяснение е това, че българи и траки са имена на един и също народ, но от различни периоди. За други хора съществуват също няколко имена. Иранците са познати като перси, артеи, кефени, хорсари...Истинското име на албанците е шкиптари, а немецът нарича себе си Deutscher.
Великият родолюбец проф. Ганчо Ценов нарече северните траки трако-кимерийци.Някои други автори предпочитат само дефиницията кимерийци. Както и да е, става дума за древен балкански народ, който е колонизирал земи в Приазовието, Мала Азия и Северна Европа. През II век преди Христа кимерийците познати и като кимбри замалко не унищожават Рим. Най-известният цар на кимбрите носи името Бойо-рикс.Цитирайки Стоукс Холдер пояснява, че елементът бойо се тълкува с помоща на бояти сен- боя се. Друга възможност е бойо да се свърже със стблг. бои-бойци, колкото до рикс това не е нищо друго освен чуждото предаване на тракийската дума рез-цар. Бойорикс означава или цар на бойците, или цар, който внушава страх, боязън.
За местата обитавани от кимерийците се споменава в Зографска История-“ Болгарский народъ изъде древле отъ Чернаго мориен, отъ реки Волги, из Великиен Скандинавии и звахо се тамъ гимери и кимери”. Явно авторът на този летопис е бил запознат с друг, по-стар извор, в който българите са локализирани в Скандинавия. Това, че трако- кимерийците са обитавали севера е ясно не само от многобройните тракийски находки в Дания и Швеция, но и от най-старото име на Дания – Кимбрийски, Кимерийски Полуостров.
Дедите ни не само са били в Скандинавия, но са дали и името на една държава! За друго древно скандинавско име обяснимо на български език съобщава Георги Сотиров. Цитирайки Плиний Стари нашият изследовател представя хидроднима Мори Маруса, тълкувайки го като Морье Мороза – Морето на Мраза, Северно Море. В същия регион е и остров Балкиа, за чието име лингвистите избягват да дават тълкуване.
Плиний съобщава и за Пара-Панисус, чието име е смайващо близко до тракийските Панисия, Панисус, Панакс. Имената на всичките се тълкуват с българската дума пяна. Елементът пара в Пара-панисус е един от най-често срещаните в тракийските топоними – Бренто-пара, Скаи-пара, Скапто-пара. Трябва да се уточни обаче, че пара не е нищо друго освен чуждото предаване на българската дума бара-рекичка. Правилното предаване на тракийската дума срещаме в Зуро-бара и Тамон-бари.
Ето колко е просто всичко когато цялата информация се представи. Част от дедите ни познати под името кимерийци и кимбри са колонизирали Дания за значителен период от време. Там те са оставили огромен брой погребали могили, топоними, а и интересни артефакти. Най-интересният, от които разбира се е брадвата със знак IYI. Той е поредното доказателство, че предците ни не са азиатци, а древен европейски народ, който е колонизирал много земи.
Най-древната земя на кимерийците е България. Тук са намерени най-старите техни артефакти. Тази информация обаче се укрива. Бойните кимерийски брадви намерени във Варненския некрополо от пето хилядолетие преди Христа са наречени ...клинове.
Има достатъчно изображения на кимерийци върху вази. Там може да се види и тяхното типично оръжие – брадвата с шип. В нашите земи тя се използва от 4500 преди Христа до 1500 след Христа, т.е. около 6000 години.
Няма земя, която да покаже такава силна традиция по отношение на ползването на даден тип оръжие. Това не е случайно, този тип брадва е не просто оръжие, но и символ на царска власт. Най-ранните скептри, тези от Варненския некропол са във формата на бойна брадва... Дедите ни постигнаха много не с чакане на чудо и с молитви. Не с хленчене и проклятия те станаха велик народ, а с дисциплина и вяра в себе си. Предците ни бяха господари на съдбата си защото се държаха като господари – пример, който ние трябва да следваме. Добрината е типично качество на българина, но тя не бива да се смесва с малодушието. Да е добър и благороден може да си позволи само силния и уверения в себе си. За да изразим своите качества, за да изразим своята същност е нужно постоянно да се борим за осъвършенстване на характера, а и тялото си. Не случайно в древността е казано, че съдбата помага на силните, а преследва слабите.
Целият живот е борба, без усилия нищо хубаво не се постига. Това трябва да го осъзнаем добре. Трябва да разберем, че ако не преодолеем различията си и не си подадем ръка, враговете на народа ни ще ни изтрият от лицето на земята. Ще е грях народът, с който историята започна да изчезне без следа. Ще е грях да се предадем без да се опитаме да направим това, което дедите ни са можели най-добре – да се прераждат отново и отново. Тях не ги унищожиха нито бесилките, нито кладите, нито куршумите. Много от предците ни дадоха живота си, за да живеем ние, за да има българи и в бъдещето. Наш дълг е да направим така, че и след нас да има българи, трябва да направим така, че идното поколение да се прекланя пред нас, а не да ни проклина.
Благодаря на П.Берлиев за ценната информация!
Използвана литература:
1.STUDIA GOTHICA, Die eisenzeitlichen Verbindungen zwischen Schwden und Sьdosteuropa, redigiert vom U.E. Hagberg, Almquist & Wiksel, Stokholm, 1972; 2.PULPUDEVA, Semaines Philippolitanes de l’historie et de la culture Thrace, 6 - D.Gergova, Some common problems of the interrelations between Thrace and Northern Europe, Pulpudeva 6, Sofia, 1993, 3.С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987; 4. Т. Тотев, МЕДЕН ПЕЧАТ МАТРИЦА С ФЛАНИКИРАН С ОТВЕСНИ ХАСТИ ИПСИЛОН (IYI) ОТ С. ЗЛАТНА НИВА, ШУМЕНСКО 5.Pliny, Natural History, Tr. H.Rackam, Harvard University Press, London, 1999; 6.Д. Ангелов, Образуване на българската народност, Издателство Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971 7.G.Sotiroff, Slavonic Names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institute of Onomastic Sciences, 1969
Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK в 13:53
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest
Етикети: IYI, българи, знак, карта, Скандинавия
PAVEL SERAFIMOV - THE TRUE BULGARIAN HISTORY
6.03.2014 г.БЪЛГАРСКИЯТ ЗНАК IYI В СКАНДИНАВИЯ
Днес все повече хора осъзнават колко древен е народа ни. Това стана благодарение на станалите достъпни исторически извори. Много от тях са били известни на учените в миналото, но по една, или друга причина са премълчани. Изследователите, чиито творби са станали основа на изучаваната в университетите ни история решават да наблегнат само на древните свидетелства, които пасват на теориите им. B миналото бщо взето бяха споменавани стари автори, които поставяха българите вън от Тракия. Теофан и Никифор локализират Стара Велика България в Приазовието. Там според тях е древната родина на дедите ни. Михаил Сирийски ни запраща още по-далеч – край планината Имеон в Средна Азия. Учените не допуснаха възможността присъствието на българи край Кавказ, или Имеон да е свидетелство само за колониите на дедите ни. Както при всеки голям и силен народ, част от предците ни са напускали родината си и са се заселвали по други места. Така правят също галите, гърците, да не забравяме и римляните, които колонизираха три континента. Именно миграциите на дедите ни обясняват защо тяхното име се свързва с толкова много региони освен Тракия. Това са Кавказ, Средна Азия, Ирландия, да не забравяме и Скандинавия. За последното място знаят малко хора. Отец Паисий споменава бегло скандинавляните, за българи в Скандинавия прочитаме и в Зографска История. Още по-рано корените на народа ни са поставени в Северна Европа от Мавро Орбини. Той цитира Йордан, Методий Мъченик и Франц Иреник, според които българите произлизат от Скандинавия. Това е и виждането на шведът Олаус Магнус. Той създава интересна творба, а и карта. На нея в специална таблица са посочени народите, чиято родина и Скандинавия. Това, че сред тях са шведите и датчаните не би учудило никого. Магнус обаче представа също хуните и българите като изконни жители на Скандинавия.
със стрелка е посочено името на българите в таблицата на Магнус
Сведението на шведския учен е интересно, но трябва да се разгледа критично както и всеки друг исторически извор. В случай, че дедите ни бяха германски народ, то езика, културата, а и външният ни вид щяха да са като тези на германите. Ние обаче сме твърде различни, сред нас преобладава понтийския антролологичен тип, т.е. на хората обиталвали Черноморското крайбрежие от най-дълбока древност...Защо тогава Магнус ни свързва със Скандинавия? Съществуват няколко възможности. Едната е, че шведският изследовател се е объркал.Или пък на Магнус е било известно, че в дълбока древност скандинавци са дошли на Балканите и са станали част от народа ни? Възможно е също Магнус да е чул да древни селища на българите в Скандинавия и да е решил, че това е и родната земя на дедите ни. Това е най-правдивата версия за пораждането на вярването, че българите произлизат от Северна Европа. Съществуват достатъчно данни, които да я подкрепят. Едва ли се дължи на случайност факта, че в Европа България и Дания имат най-много погребални могили в съотношение територия-брой на древни паментици. В Дания могилите са около 40 000, а у нас са малко повече на брой - 50 000. В земите на Дания е открит и Гундеструпският котел, за който учени като М.Дж.Грийн смятат, че е изработен от траки. Докато този интересен артефакт е от II-I век преди Христа, то други, не по-малко интересни обекти са от времето на Бронзовата Епоха. Става думи за торкви, шлемове, мечове, върхове на копия, брадви и т.н.
Комбинацията на значително количество погребални могили в Дания и артефакти от тракийски произход са индикация за това, че преди няколко хиляди години част от дедите ни се е заселила в Скандинавия. Датските учени признават, че обичаят на кремацията не е бил типичен за страната им и, че е донесен от чужд народ, който е дошъл от юг. Отново народ от юг въвежда бронза и нов вид въоръжение. Кой точно е този народ, датските изследоваели на миналото не пожелават да кажат. Намират се баче учени, като W. von Brunn, който посочва без колебание аналози между различни находки от Скандинавия и такива от ареала на трако-кимерийците. Други примери за взаимоотношения между Балканите и Скандинавия са споменати от Й.Атанасова и П.Кишачки (Д.Гергова, Some common problems of the interrelations between Thrace and Northern Europe, Pulpudeva 6, Sofia, 1993, с.68). Цитирайки Йенсен Д.Гергова посочва връзката между Дания и Тракия в Древността (J.Jensen, Ein Thrako-Cimmerischer Goldfund aud Dӓnmark). Важна информация представя и E.Nylen в работата си “Der Norden und die Verbindungen mit dem Thracish-Dacischen Raum” – Северът и връзките с Трако-Дакийския регион. Представени са артефакти от Дания като са показани и успоредиците им от Тракия, по точно сребърни фалери от погребение край Стара Загора. Между многото интересни находки, които траките оставят в Дания присъстват няколко, които изследователите не са споменали. Каква е причината за това е трудно да се каже, но артефактите са от изключителна важност. Става дума за особен вид брадви от Бронзовата епоха. На някои от тях са изобразени особени знаци. Един от тези знаци е типичен за културата на старите българи – IYI.
на обектите с номер 46 и 47 може да се види съвсем ясно българския знак IYI
Този знак IYI се среща в България още преди хиляди години. Изсичан е върху скали, каменни блокове на крепости, изписван е на глинени съдове, срещаме го и по пръстени, медалиони и разбира се розетката от Плиска. Знакът IYI е използван дори като хералдически знак от нашите владетели.
Няма абсолютно никакви сведения, които да свържат Дания с тюрки, или иранци, но за сметка на това връзките на Дания с Тракия са изобилни. Благодарение на това, че старите българи са отъждествявани с траките в продължение на хиляда години, а и че знака IYI е типичен за културата на старите българи, разбираме защо Олаус Магнус поставя корените на народа ни в Скандинавия. По времето на шведския изследовател името на траките е заменено от това на българите както знаем от летописецът Фулко-...Vulgariorum, quos vocitant Thracas ...(Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, с. 374). Нашите учени разбира се смятат това сведение за объркване...
Какво търси обаче българския знак IYI в Дания? Защо Орбини, Магнус, Йордан, Методи Мъченик, Франц Иреник и др. свързват българите със Скандинавия? Най-логичното обяснение е това, че българи и траки са имена на един и също народ, но от различни периоди. За други хора съществуват също няколко имена. Иранците са познати като перси, артеи, кефени, хорсари...Истинското име на албанците е шкиптари, а немецът нарича себе си Deutscher.
Великият родолюбец проф. Ганчо Ценов нарече северните траки трако-кимерийци.Някои други автори предпочитат само дефиницията кимерийци. Както и да е, става дума за древен балкански народ, който е колонизирал земи в Приазовието, Мала Азия и Северна Европа. През II век преди Христа кимерийците познати и като кимбри замалко не унищожават Рим. Най-известният цар на кимбрите носи името Бойо-рикс.Цитирайки Стоукс Холдер пояснява, че елементът бойо се тълкува с помоща на бояти сен- боя се. Друга възможност е бойо да се свърже със стблг. бои-бойци, колкото до рикс това не е нищо друго освен чуждото предаване на тракийската дума рез-цар. Бойорикс означава или цар на бойците, или цар, който внушава страх, боязън.
За местата обитавани от кимерийците се споменава в Зографска История-“ Болгарский народъ изъде древле отъ Чернаго мориен, отъ реки Волги, из Великиен Скандинавии и звахо се тамъ гимери и кимери”. Явно авторът на този летопис е бил запознат с друг, по-стар извор, в който българите са локализирани в Скандинавия. Това, че трако- кимерийците са обитавали севера е ясно не само от многобройните тракийски находки в Дания и Швеция, но и от най-старото име на Дания – Кимбрийски, Кимерийски Полуостров.
Дедите ни не само са били в Скандинавия, но са дали и името на една държава! За друго древно скандинавско име обяснимо на български език съобщава Георги Сотиров. Цитирайки Плиний Стари нашият изследовател представя хидроднима Мори Маруса, тълкувайки го като Морье Мороза – Морето на Мраза, Северно Море. В същия регион е и остров Балкиа, за чието име лингвистите избягват да дават тълкуване.
Плиний съобщава и за Пара-Панисус, чието име е смайващо близко до тракийските Панисия, Панисус, Панакс. Имената на всичките се тълкуват с българската дума пяна. Елементът пара в Пара-панисус е един от най-често срещаните в тракийските топоними – Бренто-пара, Скаи-пара, Скапто-пара. Трябва да се уточни обаче, че пара не е нищо друго освен чуждото предаване на българската дума бара-рекичка. Правилното предаване на тракийската дума срещаме в Зуро-бара и Тамон-бари.
Ето колко е просто всичко когато цялата информация се представи. Част от дедите ни познати под името кимерийци и кимбри са колонизирали Дания за значителен период от време. Там те са оставили огромен брой погребали могили, топоними, а и интересни артефакти. Най-интересният, от които разбира се е брадвата със знак IYI. Той е поредното доказателство, че предците ни не са азиатци, а древен европейски народ, който е колонизирал много земи.
Най-древната земя на кимерийците е България. Тук са намерени най-старите техни артефакти. Тази информация обаче се укрива. Бойните кимерийски брадви намерени във Варненския некрополо от пето хилядолетие преди Христа са наречени ...клинове.
Има достатъчно изображения на кимерийци върху вази. Там може да се види и тяхното типично оръжие – брадвата с шип. В нашите земи тя се използва от 4500 преди Христа до 1500 след Христа, т.е. около 6000 години.
Няма земя, която да покаже такава силна традиция по отношение на ползването на даден тип оръжие. Това не е случайно, този тип брадва е не просто оръжие, но и символ на царска власт. Най-ранните скептри, тези от Варненския некропол са във формата на бойна брадва... Дедите ни постигнаха много не с чакане на чудо и с молитви. Не с хленчене и проклятия те станаха велик народ, а с дисциплина и вяра в себе си. Предците ни бяха господари на съдбата си защото се държаха като господари – пример, който ние трябва да следваме. Добрината е типично качество на българина, но тя не бива да се смесва с малодушието. Да е добър и благороден може да си позволи само силния и уверения в себе си. За да изразим своите качества, за да изразим своята същност е нужно постоянно да се борим за осъвършенстване на характера, а и тялото си. Не случайно в древността е казано, че съдбата помага на силните, а преследва слабите.
Целият живот е борба, без усилия нищо хубаво не се постига. Това трябва да го осъзнаем добре. Трябва да разберем, че ако не преодолеем различията си и не си подадем ръка, враговете на народа ни ще ни изтрият от лицето на земята. Ще е грях народът, с който историята започна да изчезне без следа. Ще е грях да се предадем без да се опитаме да направим това, което дедите ни са можели най-добре – да се прераждат отново и отново. Тях не ги унищожиха нито бесилките, нито кладите, нито куршумите. Много от предците ни дадоха живота си, за да живеем ние, за да има българи и в бъдещето. Наш дълг е да направим така, че и след нас да има българи, трябва да направим така, че идното поколение да се прекланя пред нас, а не да ни проклина.
Благодаря на П.Берлиев за ценната информация!
Използвана литература:
1.STUDIA GOTHICA, Die eisenzeitlichen Verbindungen zwischen Schwden und Sьdosteuropa, redigiert vom U.E. Hagberg, Almquist & Wiksel, Stokholm, 1972; 2.PULPUDEVA, Semaines Philippolitanes de l’historie et de la culture Thrace, 6 - D.Gergova, Some common problems of the interrelations between Thrace and Northern Europe, Pulpudeva 6, Sofia, 1993, 3.С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987; 4. Т. Тотев, МЕДЕН ПЕЧАТ МАТРИЦА С ФЛАНИКИРАН С ОТВЕСНИ ХАСТИ ИПСИЛОН (IYI) ОТ С. ЗЛАТНА НИВА, ШУМЕНСКО 5.Pliny, Natural History, Tr. H.Rackam, Harvard University Press, London, 1999; 6.Д. Ангелов, Образуване на българската народност, Издателство Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971 7.G.Sotiroff, Slavonic Names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institute of Onomastic Sciences, 1969
Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK в 13:53
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest
Етикети: IYI, българи, знак, карта, Скандинавия
Следващ постинг
Предишен постинг
