Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2014 21:54 - 31 МАРТ: ПРЕДИ 200 ГОДИНИ РУСКИЯТ ИМПЕРАТОР АЛЕКСАНДЪР I ПОБЕДОНОСНО ВЛИЗА В ПРЕВЗЕТИЯ ПАРИЖ
Автор: kolevm38 Категория: История   
Прочетен: 2324 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
31 март: Преди 200 г. руският император Александър І победоносно влиза в превзетия Париж Публикувано: 31 март 2014, 07:46 | Обновено: 31 март 2014, 07:46       София, България image Руската армия влиза в Париж На 31 март 1814 г. руската и пруската гвардия начело с руския император Александър І триумфално влизат във френската столица, посрещнати от хиляди парижани. Само година и половина преди това Наполеон завзема опразнената Москва и губи армията си в обратния път, но тогава той и в най-лошите си кошмари не е сънувал какво тепърва ще му се случи.Предистория

В началото на януари 1814 г. войските на съюзниците, състоящи се от руски, австрийски, пруски и немски корпуси, нахлуват във Франция с цел да свалят Наполеон, разбит в битката при Лайпциг през октомври 1813 г.

Съюзниците настъпват с две отделни армии: руско-пруската Силезийска армия начело с пруския фелдмаршал Блюхер; руско-немско-австрийска Главна (бивша Бохемска) армия под командването на австрийския фелдмаршал Шварценберг.

В сраженията на територията на Франция Наполеон по-често удържа победи, но нито една от тях не става решаваща заради численото превъзходство на съюзниците. Наполеон рядко разполага на едно място с повече от 40 хиляди войници, докато неговите противници в същото време имат 150-200 хиляди. Съюзниците няколко пъти се опитват да тръгнат към Париж, но на Наполеон се удава с концентрирани сили да отхвърли с флангови удари армиите на Блюхер и Шварценберг на изходните им позиции.

Наполеон решава да си пробие път до североизточните крепости по границата на Франция, където да деблокира френските гарнизони и усилвайки значително армията си, да принуди съюзниците да отстъпят пред заплахата от отрязване на тиловите им комуникации. Френският император разчита на мудността на съюзните армии и на -техния страх от появяването му в техния тил.

Съюзните монарси обаче, въпреки очакванията на Наполеон, на 24 март 1814 г. одобряват план за настъпление към Париж. В полза на тяхното решение е информацията за брожение в столицата и умора на французите от войната, което снема опасенията от ожесточени боеве с въоръжените граждани на половинмилионния град.

На 25 март съюзните войски потеглят на запад към Париж. Още същия ден те се сблъскват и разбиват корпусите на маршалите Мармон и Мортие, които бързат да се съединят с армията на Наполеон, и ги отблъскват към Париж.

Когато на 27 март Наполеон научава за настъплението към столицата, той оценява високо решението на противника: „Това е превъзходен шахматен ход. Никога не бих повярвал, че някой генерал от съюзниците е способен да го направи”. И още на следващия ден от района на Сен Дизие (на 180 км източно от Париж) той се хвърля със своята малка армия за спасяване на столицата, обаче пристига твърде късно.

Превземането на Париж

На 29 март съюзните армии приближават плътно предната линия на отбраната на столицата. По онова време Париж е най-големият град в Европа с население 714 600 души (1809 г.). Разстоянието на предната линия на отбрана до центъра на Париж съставлява 5-10 км.

Броят на защитниците на столицата се оценява от историците противоречиво от 28 до 45 хиляди, като най-често се сочат цифрите 40 хиляди войници: 22-26 хиляди редовна арми и 6-12 хиляди опълчение. Оръдията наброяват 150 броя. Недостигът от войски се компенсира от високия боен дух на защитниците на столицата и тяхната надежда в скорошното пристигане на Наполеон и армията му.

Съюзниците приближават Париж от североизток в 3 основни колони с обща численост до 100 хиляди войници, от които 63 хиляди са руснаци. Бойните действия в центъра и на левия фланг са възложени на главнокомандващия руските войски в Главната армия генерал от инфантерията Барклай де Толи.

Съюзниците бързат да овладеят Париж преди да пристигне армията на Наполеон, затова не изчакват съсредоточването на всички сили за едновременен щурм от всички направления.

В 6 часа сутринта на 30 март, още по тъмно, настъплението започва с атака в центъра на руския 2-ри пехотен корпус. Армиите на фелдмаршалите Блюхер и Шварценберг (преди всичко руските корпуси) преминават в настъпление и след ожесточени боеве овладяват подстъпите към Париж. На всички направления те излизат непосредствено пред кварталите на града. На височините са поставени оръдия, чиито дула глед към френската столица.

Вечерта руският император Александър І остава да нощува в замъка Бонди на 7 версти от Париж. При него довеждат пленения капитан Пейра. След половинчасов разговор императорът предлага на Пейра да отиде при наполеоновия брат Жозеф, номинално ръководещ отбраната на столицата, и да му предаде, че руският император иска предаването на Париж, че воюва с Наполеон, а не с Франция.

Заедно с Пейра императорът изпраща своя флигел-адютант полковник М. Орлов, внушавайки му, че предпочита да не се сражава, а да постигне мир, но ако това не се постигне, то с бой или параден марш, на развалини или в дворци, но Европа утре трябва да нощува в Париж.

Същата вечер в Париж пристига наполеоновият адютант де Жирарден с устна заповед да бъдат взривени барутните складове и „в общи развалини да бъдат погребани и врагове, и приятели”. Обаче полковник Лескур отказва да взриви града без писмена заповед.

В 2 часа през нощта при полковник Орлов пристига френския полковник Пар. Те се договарят съюзниците да пуснат от Париж френската армия, но да имат правото да я преследват. Само за 15 мин. Орлов съставя акта за капитулация. Французите трябва да напуснат града в 7 часа сутринта, а съюзниците да влязат в града след 2 часа. Една от точките в споразумението гласи: „Град Париж се предава на великодушието на съюзните държави.”

Рано сутринта на 31 март полковник Орлов довежда в Бонди делегация от кметовете на столицата начело с префекта на департамент Сена Шаброл и префекта на полицията Паке. Александър І им казва: „Съдбата на войната ме доведе тук. Вашият император, мой бивш съюзник, ме излъга три пъти. Той дори дойде в недрата на моята държава, донасяйки бедствия и опустошения, следите от които ще останат дълго време неизгладени. Защитата на справедливото дело ме доведе сега тук, но аз съм далеч от мисълта да въздавам зло заради зло. Аз съм справедлив. Аз зная, че французите не са виновни. Аз ги почитам като свои приятели и искам да им докажа, че, напротив, плащам за злото с добро. Само Наполеон ми е враг. Обещавам да покровителствам града.

След това в Бонди пристига изпратеният от Наполеон външният министър Арман де Коленкур (бивш посланик в Москва), който от името на своя император му предлага да сключи мир по предложени от него условия. Александър отказва.

На 31 март около 10 часа сутринта в условията на прекрасно време колони на съюзните армии с барабанен бой, музика и развети знамена триумфално навлизат в Париж през вратата Сент Мартен. Един от първите е лейб-гвардейският Казашки полк от императорския конвой. Мнозина съвременници си спомнят, че казаците вземат на ръце дечица, слагат ги на седлата на конете си и за техен възторг ги разхождат из града.

По ирония на съдбата Александър І влиза в Париж, яздейки коня Еклипс, подарен му от Наполеон след подписване на Тилзитския мир. Заедно с него е пруският крал Шварценберг. Двамата ги придружава свита от над 1000 генерали и офицери, облечени в парадни мундири с окачени всички награди.

Шпалирът от парижани посреща руския император с викове „Виват, Александър! Виват, Александър!”. Парадът на съюзните войски продължава 4 часа. След него следва „високо” съвещание в дома на Тарейран, за да се реши съдбата на Наполеон и бъдещето на Франция.

Монарсите на Европа отначало проявяват готовност да приемат всякакво управление във Франция, дори и възстановяване на републиката, но накрая все пак връщат Бурбоните. Когато на следващия ден Александър се натъква на уважавания от него Коленкур, последният пита какви владения ще бъдат оставени на Наполеон, императорът отговаря с две думи: „Остров Елба”.

За последен път преди това вражески (английски) войски са влезли в Париж през 1421 г. по време на Стогодишната война.

Последици


Според участващия в кампанията генерал-лейтенант Михайловский-Данилевский (флигел-адютант на императора) загубите на съюзните войски край Париж са над 9000 души: 7100 руснаци, 1840 прусаци и 153 вюртембергци. Според историка М.И.Богданович руските загуби са с 1000 души по-малки и това е по-вероятно.

Френските загуби се оценяват от историците на повече от 4000 души, което е правдоподобно, тъй като атакуващите почти винаги дават двойно повече жертви от отбраняващите се.

Решаващата победа над Наполеон е щедро отбелязана от Александър І: Руският главнокомандващ генерал Барклай де Толи получава чин фелдмаршал; С орден „Свети Георги” са наградени 6 генерали, докато за победата в най-голямото сражение в Наполеоновите войни край Лайпциг орден „Свети Георги” получават едва 4 генерали, а за Бородинското сражение с тази награда е отличен само един генерал.

Наполеон узнава за капитулацията на Париж във Фонтенебло, където изчаква приближаването на закъсняващата си армия. Той веднага решава да събере всички свои войски, за да продължи борбата, но под натиска на маршалите, отчитащи настроенията на населението и трезво оценяващи съотношението на силите, на 4 април Наполеон се отказва от трона.

На 10 април, вече след абдикацията на императора, в Южна Франция се води последното сражение във войната. Англо-испански войски под командването на херцог Уелингтън правят опит да овладеят Тулуза. Градът се предава едва след като получава вест за капитулацията на Париж.

През май е подписан мирът, върнал Франция в границите от 1792 г. Епохата на Наполеоновите войни обаче окончателно приключва едва през лятото на 1815 г., когато Наполеон отплава към остров Света Елена.

/На 1 април следва продължение: Преди 200 г. руските казаци се настаняват в лагер на Елисейските полета край Париж/




Гласувай:
2



1. germantiger - ...
01.04.2014 07:26
Оттам "идва"и думата бистро за "заведение" - бьiстро казвали на отсервиращите руските солдати.

В руската столица пък влизат 4 пътиако добре помня - два пъти поляци, веднъж литовци, веднъж французи, а на прима виста се колебая и за татари (без да съм убеден за последните).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolevm38
Категория: Изкуство
Прочетен: 10314806
Постинги: 7858
Коментари: 2111
Гласове: 1991
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031