Стефан Стамболов и речта, изпълнена с тъга

Публикувано от Екип "Българска история" на 31/01/2014 в Архивите говорят · 0 Коментари

Рубриката „Архивите говорят“ ще е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи и кадри от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците й често се оказва най-истинската, тъй като не е пречупена през призмата на времето.

Стефан Стамболов е бележит български държавник, политик, общественик, революционер и поет. Той е един от онези българи, чийто принос към България днес е противоречив. Макар периодът на управлението му и като цяло оглавяването на Народнолибералната партия да са съпътствани от просперитет и подем, неговите диктаторски методи са отричани и заклеймявани. Едно е сигурно – човек трудно би могъл да остане равнодушен пред интересната му личност. Някои го описват като харизматичен, манипулативен, готов с лъжа да получи своето. Едно е сигурно – Стефан Стамболов е бил рядко срещан интелигентен и ерудиран човек и смело може да се каже, че е мислил ход пред противниците и опонентите си. Често е печелел словесните битки и благодарение на таланта си да говори пред широк кръг хора е съумявал да „извлече“ това, което му е нужно. В следващите редове сме публикували една от най-запомнящите му се речи, произнесена непосредствено след Берлинския конгрес през юли 1878 година. Ние от „Българска история“ бяхме изключително вдъхновени и трогнати от думите му и решихме да ги споделим с вас. Приятно четене!

 

Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла на един духовен началник – Екзархът. Тоя ферман начерта в същото време и границите на нашето целокупно българско отечество с епархиите, които влизаха в кръга на България и ведомството на Екзархията. Тая целокупна България бе духовно-черковно наше отечество.

После дойде една европейска международна конференция, в лицето на която Европа на тая черковно-духовна основа утвърди политически автономни граници и призна единството на българската нация в тия граници.

Най-после дойде Руско-турската война и Санстефанския договор. В него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция признаха тия граници на нашето целокупно отечество, като създадоха в тях една политическа нова млада държава, наречена Българско княжество. Но в Берлин разсякоха тая България. Разсякоха това наше мило, драго, цяло Отечество на пет части…

Защо ни разсякоха на пет къса?

За да ни направят повече сакати, повече недъгави и немощни, да ни направят да се влачим вовеки и да прекараме един жалък, тежък национален, политически и исторически живот! Да бъдем ние политически просяци – божаци, и да живеем от милостинята, от трохите, от подаянията политически, от благодетелството и кефовете дипломатически на европейската дипломация, додето бъдем отново поробени.

Разсякоха нас, млад, енергичен, пълен с жизненост народ, който в течение само на десетина години можа, има крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимост повече от петдесет хиляди жертви-мъченици; нас – чийто полета, пътища, усои и кътища се покриха с пепел, кости и сълзи!

И сега те ни канят да пристъпим – не, да се довлечем до оная троха, която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят! Не! Ние имаме право, ние искаме да си останем здрави! Ние имаме право и ние искаме да ни оставят ръцете, краката и другите части цели и невредими; ние искаме да остане нашия национален организъм цял, неосакатен.

Дават ни свобода, а вземат здравето ни, лишават ни от възможност, от условията за живот!

Защо ни е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня някогашното ни крепко, здраво и жизнено тяло?

Да просим, да се влачим и да живеем страдалчески живот – ний, които имаме бъдеще, бъдеще светло, славно, както що имаме и минало светло и славно…

Не! По-добре е, господа представители, да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество, способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Ние искаме – и трябва това да го кажем високо да ни чуят всички – или всички българи свободни да бъдем в една независима държава, или всички пък роби, подвластни на Турция. Веригите на робството турско лесно ще съкрушим, ако останем под тая Турция, ако бъдем в онова положение, в каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.

Где са, господа представители, где са нашите мили градове Ниш, Пирот, Враня и Лесковац? – дадени на сърбите… Где е Тулча и Добруджа? – дадени на Румъния… Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Скопие, Прилеп, Велес, Щип и други страни на нашето отечество? Где?

Где е Пловдив, Батак, Панагюрище, Сливен, Казанлък, Стара Загора и Карлово – елмазите на нашето отечество? Отцепени от нас чрез турски гарнизони…

Мъчно. Мъчно и боли…

Нека не приемем Берлинския договор!

Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейните дипломати и владетели: „Вие ни сякохте, без да ни викате, без да ни изслушате, без да ни кажете вината, поради която ни сечете. Но ние ви казваме: боли, боли и мъчно… Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бе определено от вашата конференция в Цариград и каквото то бе създадено на Сан-Стефанския договор!“

освен дето е много велик такъв и онакъв е и велик български МАСОН.

Това че се е усетил какво са направили с България те революционерите-масони не го оправдава. Закъснялото му предложение да се върнат към идеята за автономна България но в предишните екзархийски граници е вече твърде повехнала и непостижима след европейската разруха сполетяла страната ни после Берлинския конгрес.

А и султана не се хваща този път на въдицата...

Че България се е освободила ли?
И това според теб е лошо,а.Гадино туркофилска.Трябвало е навечно да останем под турско робство. Така ли?

А ни освободиха от турско робство православните армий на Русия, Румъния и Сърбия докато вашият "герой" се беше заврял в бордейте на Браила ходеше по курви и не посмя да се запише доброволец в българското опълчение. Досъщ като всички свои съидейници-масони обрали парите на българския народ уж за пушки и направили си с тях къщи по Русчук,Браила,Букурещ а след Освобождението и в София.

Вземи да се ограмотиш малко преди да говориш безсмислици.

Не бива да се оплюва Стамболов!
Каквито и грешки и прегрешения да има, доказано е и се е доказал като най-големия държавник на Нова България-няма по-голям от него. Не е бил опълченец, но е бил на позициите Сливница-Драгоман, където се е решавало бъдещето на България. Довел е икономиката/ негова е заслугата/ на България до седмото място в Европа. ! златен лев леко е превишавал по стойност 1 златен франк

Нито каква е ролята на масоните-революционери и сатанисти в разрушаването на империйте и царствата в Европа и света и подготовката за Новия Световен Ред.

Ето Ви един линк: http://anonymous3.blog.bg/drugi/2014/02/03/istinata-za-iliuminati-i-masoni.1234781

Стамболов е един от малкото който като,че ли в края на политическата си кариера осъзнава мчастично на кои сили служи. Най-вероятно това му коства живота. Също както и на члена на масонската ложа "Череп и кости" - Христо Ботев който на Околчица и Милин камък започна да задава прекалено много въпроси и също беше отстранен!

Сега може би са заместени от мормоните, чувал съм , че купуват" мъртви" души, обявявайки ги ,че като живи са били мормони.
Но, да се зачеркне политическият резултат и особено икономическият от дейността му е грешно, свързвайки го с масонството.
Ами по този начин може масоните да твърдят, че е благодарение на масонството му.
Не, благодарение е на работата му в полза на България!
Затова на една страна масонството, на друга-обичта към България и работата за нея
1900 г. България достига икономически връх в развитието си 1912 г., почти сама се разправя с Турската империя, 1913-със съюзниците.
За да стане това ,трябва силна икономика. А в основите й е заложена дейността на Стамболов в един осемгодишен период-1886- 1894 г.

Но комунизма също ни направи развита икономика ,че дори космическа сила, имахме 10 пъти по голям обем промишлено и военно производство. Но си остава "комунизъм" - т.е. "диктатура на пролетариата". Така е и с масонството.

А България се развива благоприятно при Стамболов и частично затова,че се ползва с масонските протекции на ложата в Лондон, която работи за силна и независима от Русия България. След като това се случва (т.е. след Съединението-подкрепено от Англия и осъдено от Русия), вече такава България никому не е потребна. Тя е ползвана във Балканските войни единствено за създаване на междуособни конфликти и е рязана паче по парче на "европейските "маси за преговори.

Точно това казва и в тази реч Стамболов а после през политическата му кариера впечатленията му се затвърждават и мисля че това му коства живота. Да не забравяме,че той предложи на султана България да се върне в Османската империя, но в широка автономия по екзархийските си граници.

Той доведе в страната и масона-католик Фердинанд, а братя Евлоги и Христо Георгиеви,благодетелите на България, изгони та умряха в странство.

Въобще като всеки българин тръгнал по "крив път" и с "лоши другари", животът му е пълен хаос и объркани ходови линии и е по-скоро лош отколкото добър пример.

Поне за мен е такъв. Съжалявам.

Но вие си го харесвайте ,то не пречи...има и добри страни,все пак.

Не, като човек не го харесвам. Писал съм другаде,прадядо ми е бил осъден на смърт, пратили са известие на прабаба ми да отидат с каруца да приберат трупа му след изпълнение на присъдата. Но излиза буря и я отлагат за другия ден Тогава пристига телеграма за помилване-имал такъв обичай. А са били много близки!
Но не смесвам човека с политика

като човек и той е твърде грешен,пък и ма Кой да го съди за това.

Казвам,че политиката му е объркана (също както и животът му междувпрочем). Тя е продължение на английската политика на Балканите и я обслужва непрекъснато. Понеже главното действащо лице на тази политика е неговия масонски ментор- Иван Ведър (Яни Ингилез) - 33 степен масон и агент на Сикрет сълвис. Ст.Стамболов е само негов функционер.

Но както и да е ...това си е мое мнение да не го харесвам.

*Освен всичко друго той е и доста лош (меко казано) организатор и няма никаквd обществена харизма-мразен е и от народа(кръволока Стамболов) и от царя и от по-видните български граждани, а през 1975г. в Ст.Загора вдига "цели" 20 души на въстание. Какъв политик е това? "Че и бяга преоблечен като жена,а през освободителната война когато целия ни народ е в битка се крие шушумигаво в румънската мъгла.Пфу...