„Български орел - известник граждански,търговски и книжовен“ или накратко Български орел е първият български информационен и общообразователен вестник.

Той излиза в Лайпциг в три броя на следните дати: 20 април, 20 септември1846 г., и на 1 януари1847 г. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник.

Стилът на писане във вестника е бил близък до говоримия през Възраждането народен език.

Излизат три броя с различни заглавия и тираж 500.

Първи брой 20 април1846 г., със заглавието "Български орел", служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модернита тогава програми. Уводната му статия е наречена "свикване", чийто финал агитира хората да станат абонати на вестинка. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на "Български орел". Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."

Втори брой 20 септември1846 г. излиза под заглавието "Български народен Известник" - едно максимално неутрално заглавие, тъй като до онзи момент терминът "вестник" е все още непознатат.

Трети брой на 1 януари1847 озаглавен "Българският орел". Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели.Дава актуална и амбициозна информация за времето си.

След като спира издаването на този вестник Иван Богорив след 2 години започва издаването на "Цариградски вестник", който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.