Казармата,От нея са останали хиляди приятелства до гроб. Днес за едни е било чест да служат на Родината, за други си е било безмисленна загуба на време.
 Преди години поделенията  бяха пълни с хора. Момчетата бяха на прага да станат мъже.На изпращането бащите даваха последни напътствия, майките ронеха сълзи и бършеха сополи, а гаджетата мълвяха „Ще те чакам”, но и те не си вярваха. Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка вечер пред телевизора или в часовете по политинформация, всичко това ставаше част от ежедневието на младия български войник.